Решаваме, че ще направим с Ивет римейк на нейната първа корица за EVA (тя е била на три досега). Не само защото беше изключително красива и ефектна, а и защото нашата най-успешна действаща лекоатлетка пак е на старта – след Световното първенство в Доха тя отива на Олимпиадата в Токио. За да докаже отново, че и над 30 жените в спорта могат да побеждават, че и след възможно най-тежката за един спортист травма, каквато е счупването на бедрена кост, той отново може да е на върха.

Ивет ще я снима отново Енчо Найденов, той казва, че между тях има особена химия, тъй като са родени на близки дати през май. Аз пък си мисля, че няма човек, който да не харесва Ивет с нейната изключителна женска и светла енергия, с прекрасната й усмивка, с пъргавия й ум и с нейната непрестореност. Така че се подготвям за едно приятно общуване в рамките на цял един снимачен ден – Ивет си е освободила от ангажименти съботата, в която трябва и да я снимаме, и да си поговорим, докато екипът я подготвя да застане пред обектива.

Между другото, лицето й „поглъща“ грима и изглежда така, сякаш не е пипнато. Ивет настоява и за очна линия – никога не заставала на стартовата линия без очна линия, ритуал! Дори и да става дума за имитация на старт, каквато прави сега пред обектива на Енчо. Но при Ивет май няма имитация – винаги е истинска и на 100% в това, което прави.

Ивет, със спечелената квота за поредната Олимпиада догодина ти отново разби стереотипа, че в професионалния спорт, особено в леката атлетика, си в голямата игра до 30-годишна възраст...

Много жени в спорта през 2019 разбиха един стереотип, връщайки се след раждане и спечелвайки световни титли. И аз съм щастлива от това. Преди години дори бракът, да не говорим за детето, беше краят на кариерата на жената спортистка. Тази година и Алисън Филикс се върна след майчинство, и Шели Ан Фрейзър спечели титлата на 100 м след майчинство, и Ниа Али на 100 м с препятствия спечели световната титла. Правиха почетни обиколки с децата си, много беше красиво! Сега и други спортистки обявиха, че също след раждане ще се опитат да се върнат. Това е толкова мотивиращо и смятам, че се дължи на факта, че узряваме по различен начин.

А стереотипът сигурно не е случаен – връщала се е навярно някоя голяма спортистка и то не е било триумфално.

Според мен основно жените в спорта не са имали подкрепа да го направят. Не е било прието. Аз също съм отраснала с тази идея – че да се върнеш на пистата, след като си родила, те прави да изглеждаш малко несериозна и към кариерата ти, и към семейството. Не само в спорта е така. Освен че сигурно е безкрайно трудно, губиш подкрепата на много партньори и спонсори. Това лично ме спря мен след Олимпиадата в Рио да си родя детенце и да продължа да се състезавам.

За първи път споделяш тази своя идея!

Да, бях на 32 години и разбира се, че имах подобно намерение. Но не знаех какво ще се случи.

Със сигурност ще го направиш след Олимпиадата в Токио, нали? Правила ли си изследване на яйчниковия си резерв?

Това няма да го пишем, нали?

Защо да не го пишем, Ивет! Напоследък все повече се говори, че жените трябва да са наясно с какви възможности за репродукция разполагат и да ги използват навреме.

Така е. А аз съм спортист, задължен заради себе си, не заради някой друг, във всеки момент да знам всичко за състоянието на организма си, включително и това. Нямам право на грешки, нито пък да се оставя да бъда изненадана, нямам право дори да се разболявам. Затова се изследвам постоянно, включително с мамография, за да имам информация за себе си. Иначе няма как да следвам програмата си. Човек все пак не е създаден да бяга със скорост 10 м/сек, а да върви с 5 км/ч. Когато искаш толкова много от тялото си, трябва да го познаваш до съвършенство. Според мен в това се крие спортното дълголетие – в познанието и в по-различното остаряване.

Случвало ли ти се е тялото ти да каже „не искам“ и ти да упражниш някакво насилие над него?

Всеки ден има една определена доза насилие над тялото. В дългите периоди на подготовка страдаш. Буквално. Няма почти никакво удоволствие от тренировките, тъй като, за да накараш тялото да се адаптира, трябва да го разбиваш. И тези болки в мускулите от микротравми, разкъсвания да заздравяват. Така растеш. В това се състои ефектът на тренировката. Реално ти мачкаш тялото си и то се адаптира и се вдига отново. Хубавото идва през сезона, когато дойдат състезанията. Там става интересно и в играта влизат съзнанието и психологическата подготовка.