На сцената – огромен диван. На този диван мъж и жена живеят заедно, обичат се и се променят – както един друг, така и с хода на времето, на опита, фрустрациите и копнежите си. От този диван строят въздушните кули на семейното си щастие, някъде под удобните му възглавници скриват и трупа на любовта си – след като са я разкъсали на парчета със собствените си ръце. А после се нахвърлят да я съживяват. Пиесата е „Сцени от един семеен живот“, а автор е гениалният кино- и театрален режисьор Ингмар Бергман, който  я пише по сценария за своя едноименен минисериал от 1972 г., превърнал се по-късно и в игрален филм с участието на любимия му актьор Ерланд Йозефсон и две от неговите вечни музи – Лив Улман и Биби Андершон.

От октомври 2019 г. шедьовърът на Бергман е една от перлите в короната на репертоара на Малък градски театър „Зад канала“ за новия сезон, а най-близката дата, на която можете да го гледате е 29 януари от 19 ч. Режисьор е Крис Шарков, който успява с няколко смели решения да „ъпдейтне“, т.е. да осъвремени Бергмановата драматургия, да я отвори и към по-младата и по-невинна публика, непознала все още (за нейно щастие) шепота и виковете на семейния живот. Великолепната в простотата и изразителността си сценография е на забележителния Никола Тороманов-Фичо, музиката – на Асен Аврамов, а в главните роли (други в този спектакъл така или иначе няма) са Пенко Господинов, Анастасия Лютова, Христо Пъдев и Весела Бабинова.

Когато през 2015 г.  украси наша корица в компанията на Луиза Григорова, с която са близки приятелки, колеги и сродни души, Весела Бабинова вече бе събитие  на българската театрална сцена  със завладяващите си роли на Коля Лебедушкин („Аскеер“ за изгряваща звезда) и на Офелия в паметните постановки на Явор Гърдев „Нощна пеперуда“ и „Хамлет“, както и в авторския спектакъл на Васил Дуев „Самотни персонажи“. Нейната актьорска флуидност, изключителна органичност дори в най-малките жестове, дори в един поглед, както и способността й да достига с лекота до сърцето на персонажите и да изважда на повърхността самата им есенция са забележителни. Доказа го през изминалите оттогава четири години с ролите си в постановките „Лив Щайн“, „Попфолк хроники: Бели птици и куршуми“(„Икар“ за поддържаща женска роля), както и във филма „Вездесъщият“, и в сериала „Денят на бащата“. Въпреки това и тогава, и сега Весела си остава в някаква степен „тихо събитие“, тъй като в България, а може би не само, хич не е достатъчно да си просто силен в това, което правиш, а е необходимо да вдигнеш шум до небето по всички канали. Нещо, което на този етап тя отказва да направи, при все че не страда от неуместна скромност. И да, определено респектира с всичко това.

Сега Весела седи пред мен, облечена в пуловер и с отчаяно усърдие се опитва да се справи с две палачинки със сериозен диаметър, гарнирани със сладолед. Часът е около 11 предобед и човек би си помислил, че актьорите все още спят, още повече ако – какъвто е случаят с Весела – предишната вечер са имали премиера. Тя обаче не само че вече е на крак и дава интервю, но дори й предстои пътуване до Пловдив. С палачинките обаче не успява да се справи и моли да й ги приберат в кутия за вкъщи. „Прекалено са сладки. Освен това трябва да внимавам, защото в това представление… нали видя…“ – казва ми тя.

Какво видях в това представление и защо Весела е решила да внимава с палачинкитe, както и кой най-вероятно ще довърши вкъщи тези със сладоледа, готова ли е за сцени от своя семеен живот, какво е да играеш емблематична роля на актриса като Лив Улман, как се празнува голям рожден ден на село и защо е най-хубаво, когато не ни се анализира, а просто ни се обича – Весела Бабинова пред EVA.

Как се събуди тази сутрин след премиерата на „Сцени от един семеен живот“, Весела?

Както обикновено – минаха едни пет минути в чудене къде съм. Като цяло съм  доволна, макар че  можеше и по-добре. Винаги може. Надявам се постепенно да стегнем представлението, да го овладеем. Дано  хората да проявят интерес, защото има много неща, които заслужават да бъдат чути.

Според мен спектакълът е насочен към по-младата аудитория, въпреки че става въпрос за брак и че това е Бергман.  

Така е и затова пиесата започва с една по-млада двойка – мъж и жена, които са заедно от 5–6 – най-много 10 години. Имах впечатление, че днес никой не се жени. Това лято обаче бях канена на 5 сватби, така че явно бракът не е съвсем отживелица. Мисля си, че  хората, които са горе-долу на моята възраст – около 30-те, ще видят доста неща, които не са им непознати. Независимо дали са официално женени, или просто имат дълга връзка. Ще открият дори свои цели диалози! Например с Христо Пъдев, моя партньор в спектакъла, виждаме доста неща, които да НЕ правим. Въпреки че отстрани е много лесно да съдиш и да даваш съвети.

Никой не е избягал от тези капани на любовта, на брака, на дългата връзка – от сблъсъка между илюзиите и реалността, от напрежението между онова, което споделяш, и онова, което премълчаваш. Обикновено на теория всичко е ясно, а на практика всичко се проваля.

За мен е голямо щастие, че ми се случи този спектакъл, защото виждам из другите театри какво се поставя. Директорът на Малък градски театър „Зад канала“ Бина Харалампиева е един от най-смелите ръководители на театри в България и допуска текстове, които на друго място няма да бъдат приветствани. Освен това е изградила трупа, която да може да изнесе тези текстове. Надявам се със „Сцени от един семеен живот“ да генерираме аудитория, защото съм забелязала, че много хора, чувайки, че става въпрос за автори като Ибсен или Достоевски, или Бергман, автоматично решават, че ги очаква нещо много тежко и мъчително. Често без дори да са чели или гледали нещо от тези автори. А това са най-силните текстове и едни от най-силните, най-големите автори, достигнали до общочовешки истини, които са валидни във всяко време и навсякъде. Затова всеки ги е чувал и затова са класици.