Има много текст в пиесата, но част от него е интересно пречупен през телефонни разговори.

Пиесата е огромна, макар че ние доста съкратихме. Аз самата трудно издържам над два часа и половина представление, започна да ме боли гърбът, вратът… Зависи как е направено обаче. Нямаме навика да гледаме по-сериозни неща. Човек ако работи от 9 до 17 например, и особено често не обича това, което работи, накрая е изморен и съвсем не му се иска в 19 ч. да отиде на театър, където ще му обясняват, колко е скапан животът и истината за семейните отношения. Разбира се, че ще предпочете нещо за разведряване, нормално е. Но се надявам, че от време на време ще иска и нещо, което истински да го развълнува, да го накара да се замисли.

Ти самата откри ли нещо в пиесата на Бергман, което да можеш да отнесеш към собствения си житейски опит с връзките и любовта?

Че да направиш компромис, невинаги е най-вярната стъпка. Понякога си казваш: Ще преглътна себе си в името на това да се разберем и да останем заедно. Обаче когато това се случва твърде често, ти започваш да преглъщаш неща, които не са нещо дребно. С времето разбираш, че дори в дребно нещо като това, че той например си хвърля чорапите и дрехите на пода, се оглеждат други, по-големи проблеми. Но когато една или две години си мълчал безропотно, не си си отварял устата, мислейки си, че правиш компромис, изведнъж на третата се оказва, че вече ти е много по-трудно да говориш за това. Не е хубаво да си мълчиш. Не става въпрос да откровеничиш за всичко, особено за минали неща, които знаеш, че ще наранят човека до теб, но трябва  да сме честни и откровени един с друг. Ох, за какво си ги поръчах тези палачинки?!

Не закусваш ли сутрин?

С моя приятел се опитваме сутрин да ставаме по-рано и да закусваме. На мен ми е трудно, защото ми трябва време да се разсъня. Затова, тъй като репетициите в театъра започват в 10 ч., ставам два часа по-рано. Да имам време да се разсъня, да пия кафе, да се мотая, да си взема душ и да отида поне 10 минути по-рано, не в последния момент.

Дано да живееш близо до театъра…

Близо е до Военна академия. Ти си идвала вкъщи.

Вярно, идвах, когато правихме интервюто с теб и Луиза (Григорова), но мислех, че може би си се преместила. Много готино местенце беше, спомням си. Значи там вече има и приятел. Сега можеш на практика да прилагаш уроците на Бергман.

Мисля, че засега добре се справяме.

Имате ли Бергманови сюжети?

Не. Той е мъж в истинския смисъл на думата, не знам как ще прозвучи това.  Каквото съм си представяла някога, че трябва да бъде един мъж, го виждам в негово лице. Никога не съм вярвала, че ще открия всички тези неща точно в него, защото той ми е и колега – Владимир Зомбори. Дълги години ми беше най-добрият приятел – ние сме в един театър вече 5 години. И все така се случваше, че заедно ни разпределяха. Усетихме, че чувството ни за хумор е много сходно, имаме много допирни точки. И така. Нещо се случи и…

Понеже е трудно да се премине от едното към другото понякога. Имам предвид – от приятелството към любовта.

Да, не знам как стана. Нещо се случи… И честно казано, дори не ми е интересно да го изследвам – какво, защо и как. За мен е важен фактът, че сме заедно и се чувстваме добре.

Това си мислех, докато гледах представлението вчера – дали е полезно за една връзка толкова да се анализира…

Едно време анализирах много, сега се радвам на това, което имам. С Владо се подкрепяме изключително много, но и се смеем много, а това е живителна сила за една връзка. Много се подиграваме един на друг: Ей така си говорим неща, които не са много за пред хората. Не мога повече палачинки!

Викай Владо и се моли още да не е закусил.

Той самият често  прави палачинки. Грижовен е много! Мога само да го хваля. Покрай премиерата обаче не трябваше да ям такива неща, защото нали видя…

Видях. И двете с Анастасия Лютова прекарвате не малко време по бельо.

Аз обичам да готвя и обожавам да ям, но на мен ми се лепи… А сега се старая да изглеждам сравнително добре, за да мога да си мисля за актьорските неща, а не да се притеснявам, че хората ме гледат и си викат: Тази въобще не е във форма!

Е, аз ти казвам – можеш съвсем спокойно да си мислиш за твоите неща. В суперформа си. Притесняват ли те подобни сцени?

А, много събличанки имам аз! Не съм гола, но съм с доста разголени дрехи. Преди ходех много на йога, но последните пет месеца, да си призная, не съм стъпвала. Майка ми е тренирала лека атлетика и вероятно имам ген от нея. Владо обаче ме слага в малкия си джоб. На тенис ходи, на плуване, на футбол… Става в 7 часа да ходи на спорт. Това аз не мога да направя. Не събличанка, ами не знам какво да имаш…

Гледа ли филма „Сцени от един семеен живот“ на Бергман специално заради представлението?

Не. Защото Лив Улман, която играе „моята“ роля, тоест – аз играя нейната, е невероятна жена и актриса, на която мога само да се възхищавам, да гледам и да попивам. Не гледах филма, за да не се сдухам. Но сега ще го гледам. Подготовката ми не беше нещо специално. Извън репетициите се виждахме с Христо Пъдев, давахме си идеи, четяхме други пиеси на Бергман. За самия Бергман разни неща, за живота му. Максимално се опитвахме да се потопим в света на автора.

Анастасия Лютова и Пенко Господинов са двойка и в живота и вероятно им е по-лесно, защото могат да черпят от собствения си опит.

Или по-трудно. Мислех си какво ли им е на тях.

Празнува ли бурно твоя юбилеен рожден ден, Весела?

О, да. Винаги си празнувам рождените дни. Луиза ми се смее, че на моите рождени дни става погром, защото аз каня 20 души и идват примерно 50. Но на този сега наистина бяха най-близките ми приятели. Още от ученическите години си имам 5–6 момичета, с които си поддържаме връзка, включително и с класната ми, която беше на 25, когато ни беше класна, а в момента е на около 40 и си изглежда почти като нас, и винаги я представям, като изкрещявам: Хорааа, това ми е класната! И те: Еееее, как ще ти е класната бе! (Смях.) Празнувах с парти в къщата ни на село. Занесох в печатница една моя снимка, на която съм 5-годишна, накичена с бижута, с червило на устата, и ги помолих да я отпечатат на картон в реален ръст. Тази картонена 5-годишна Весела посрещаше гостите на вратата.  Имаше дрескод: шарено или пайети. Голямо парти се получи!

Ти човек на плановете и равносметките ли си?

На плановете – вече не. Но равносметки доста си направих – за хората, взаимоотношенията. Както и към какво да се ориентирам, върху кое да се концентрирам… Вече съм наясно, че най-важни са ми човекът до мен, родителите, семейството, 5–6 приятели. Нали я знаеш тази мисъл: „Ако е нещо, което след 5 години няма да има значение, не му отдавай и 5 минути“. Еди-кой си казал нещо, направил нещо… Преди много се афектирах. Сега виждам, че в крайна сметка всеки гледа себе си и това кой какво мисли за теб, наистина е без значение. Направих сериозна цедка на приятелствата си, но това пък ми спечели много нови приятели, преоткрих и заздравих някои стари. Дадох си сметка, че една история може да има много различни гледни точки, а не единствено тази, която официално се оповестява.

Ще има ли скоро сцени от един семеен живот за Весела Бабинова?

Не държа на брака, но и не го отричам. Ако го направим, ще е готин празник за нас и приятелите ни. Не мислим по въпроса засега. Смеем се и се шегуваме с тези СЕРИОЗНИ теми. И работим. Наскоро снимах в дебютния филм на театралния режисьор Петринел Гочев „Българският кораб пътува…“.Предстои ми премиерата на спектакъла „Приключенията на Иванка Курвоазие“ в Сфумато. През април 2020 г. започват репетициите в Театър 199 по пиеса на актрисата Елена Телбис, написана специално за Светлана Янчева, Анастасия Лютова и мен.