Семействата в риск сами ли ви търсят или вие ги намирате?

В повечето случаи хората ни търсят, може би защото фондацията вече е доста разпознаваема – на 27 години сме. И ние промотираме по всички възможни канали, че ни има и това е шанс родителите да не правят грешка и да оставят детето си на неволята. Ние наистина можем да им помогнем. Има и сигнали, че някои хора не се справят, и децата им страдат, меко казано. Някои са малтретирани. Не е нормално момченце да бъде сексуално експлоатирано и насилвано от собствения си баща. Това са тежките случаи, в които родителите няма да ни потърсят. И ние трябва да отидем при тях. Екипът ни е изключително добре професионално подготвен, за да намерим правилния начин да подходим към такива случаи. Семейството е система, от която дори един елемент да бъде изведен, това рефлектира върху останалите му членове. Има работа, която трябва да се свърши с психиката им. Там сме ние. И в акушеро-гинекологичните болници, от които получаваме сигнали, че има опасност родителите да изоставят детето си. Моите колеги психолози посещават родилните отделения няколко пъти в седмицата, в София и Пловдив имаме споразумения с шест болници, до няколко месеца ще станат десет. Радвам се, че здравните работници разбират, че когато сме заедно със социалните специалисти и психолозите, можем да бъдем по-полезни на родителите.

За 27 години дейност сигурно имате не само статистика, но и наблюдения върху тенденциите за изоставяне на деца от техните биологични родители.

Когато започнах във фондацията, имаше 35 хиляди деца, разделени от родителите си и въдворени в институции. Сега са под 2 хиляди. Но тези деца не са изчезнали. Една част от тях са в центрове за настаняване от семеен тип, пак институционална грижа, но в по-малък мащаб. Нашето мнение е, че повечето от тях трябва да бъдат в семейства. Там са около 5 хиляди деца, 2 хиляди са в приемни семейства и близо 7 хиляди живеят при близки и роднини. Това е другата добра тенденция. Моята цел е да насърчавам тази политика на отглеждане на децата от близки и роднини, на съхраняване на връзката с родителите, за да може един ден семейството да бъде възстановено. Другата много добра тенденция е, че в България има приемна грижа, изключително добра алтернатива за деца, за които нито родителите, нито близки и роднини живеят и могат да поемат отговорност. Приемната грижа е най-съвременният отговор на изоставените деца. Идеята е да няма институции, но да има разгърната палитра от семейни форми на грижа. И разбира се, осиновяване. Но в България липсва съвременна, модерна, поставяща детето в центъра политика за семейството. 40% от ресурса на фондацията отива за превенция на разпада на българското семейство. 14% - за приемната грижа. Останалите са в грижата за изоставените бебета в детската къща, за подкрепа на осиновяването.

Как работите с държавната Агенция за закрила на детето?

Нашата организация съществува преди да бъде основана тя. Ние сме един от партньорите при писането на Закона за детето приз 2000 г. Съществуването на подобна агенция, която да защитава всички права да децата е въпрос на цивилизационен избор на едно общество. Ако зачитаме детето като индивид с права и чувства, който трябва да бъде автономен гражданин, когато стане на 18 години, имаме нужното уважение към особеностите на децата, трябва да осъзнаем, че трябва да има институция, занимаваща се с гарантиране правата на нашите деца. Тя е критично нужна и много важна. Ние сме партньори на държавната агенция за защита на детето и сме сред най-активните предлагащи как тя да бъде реформирана. С правомощията и ресурса си сега тя не може да извърши това, за което е замислена. Децата не са приоритет на България, ако се съди по инвестициите в ранното детство.

Нямаме ли ние, българите, проблем и с отговорното родителство?

Да, ние стигаме до хора, чиито деца са „невидими“. Те са записани с имената и рождените си дати в някакъв регистър и оттам нататък никъде ги няма. Не са в полезрението на нито една система. Наскоро приключихме интересно изследване заедно с БАН в Пловдив. Установихме, че има около 680 деца с трудности в развитието на възраст до 3 години, които никой не ги е виждал. Дори личните им лекари. Така че фокусът на фондация „За нашите деца“ е изграждането на една благоприятна среда, в която институциите работят съвместно, сферите на благосъстояние си подават ръка и поставят детето в центъра.