Не завиждайте на сестра Чокова!

С Елена Карабойчева, позната като сестра Чокова от "Откраднат живот", си говорим за това как успява да поддържа страхотно тяло след раждането на три деца

Елка Влаховска 14 December 2019

Снимка: Валентин Иванов - sValio

Колегата ми влиза в стаята и съобщава: „Едно момиченце те чака“. Очевидно е от малцината, които не разпознават веднага сестра Чокова от сериала „Откраднат живот“. Поканила съм в редакцията на EVA „момиченцето“ Елена Карабойчева да поговорим по една много женска тема – как успява да поддържа страхотно тяло след раждането на три деца и какви са тайните на сексапилното й излъчване. 

Елена, вие не сте професионална актриса. Как ви избраха за сериала „Откраднат живот“?

По професия съм дизайнер на дрехи и аксесоари. Но през 2012 г. ми се обади приятелка, която има рекламна агенция, и ме покани да участвам в реклама на детски препарат за пране. Аз много се притеснявах, защото за първи път заставах пред камерата. Треперех яко, но много ми хареса. Впоследствие тази агенция стана кастинг агенцията на „Откраднат живот“. Аз съм снимала за някои български и чужди продукции, преди да участвам в сериала „Откраднат живот“: „Столичани в повече“, „Под прикритие“, „Връзки“, но с малки роли, за които Мерилин Монро в първите си филми е казвала: „Ако мигнеш, ще ме изпуснеш“. За „Откраднат живот“ ме избраха по снимка директно за ролята на сестра Чокова.

Как започва вашият ден? Закусвате ли?

Имам теория, че всеки организъм има различни изисквания и се водя по това, което моят организъм ми казва: да не закусвам. Не го правя заради диета, просто до обяд не изпитвам глад. Пия само капучино и вода задължително. Никога не пия сокове или газирани напитки, защото съм на принципа, че когато започнеш да повтаряш едно нещо, свикваш с него. Ако пия „Кока-кола“ всеки ден, тя ще започне да ми липсва.

Много обичам да обядвам с приятели навън. Харесвам италианска храна и като цяло средиземноморската кухня. Не съм вегетарианка, но рядко ми се дояжда месо. Пак се водя от организма си. Много обичам риба, морски дарове, всякакви салати, особено с български сочен и хубав розов домат, със сирене бурата, кедрови ядки, рукола. Може би тази комбинация ми е най-любимата. Обичам запечено козе сирене с круши. От тинейджърските си години не ходя на кафе. Обожавам да си правя срещите на обяд. Хапвайки, с храната, с чашата вино, дори бизнес срещите минават по-приятно.

Пиете ли здравословни напитки – смутита, фрешове, изотоници?

Не. Сега ми се случи да прекарам много тежко вирусна инфекция. Четири дни не бях на себе си. Отслабнах три-четири килограма. Лекарят ми изписа протеин на прах, който дават на спортистите. Така пих протеин за първи път през живота си.

Пазили ли сте някога диета?

Не. Но аз ям по малко. Може да е било умишлено до един момент, сега вече стомахът ми има такива изисквания за количествата храна. Например порция салата и риба за едно хранене. Избягвам тестените храни съвсем целенасочено.  Другото, което често изнервя децата и родителите ми, е, че се храня много бавно. Когато нямам време да хапвам с удоволствие, предпочитам да не ям. Обичам да се наслаждавам на храната. Най-голямото удоволствие обаче ми доставя шоколадът. Не торти, пастички, вафли, а шоколад – кафяв, млечен, сладък, с много ядки. Имам вече и огромен проблем, че вечер, като си лягам, трябва задължително да хапна парченце. Много обичам също италиански сладолед. Това са ми двете „прегрешения“, макар че се шегувам, като ги наричам така.

Кога и как вечеряте?

Опитвам се да хапвам малко по-рано за вечеря, но обикновено е около 20 ч. Имам дете ученик и докато го взема от училище, докато приготвя храната и му обърна внимание, времето е отлетяло. Когато излизам с приятели, поради работни ангажименти, рядко се случва да вечеряме рано. Сега имам драма, че моите приятелки гледат „Откраднат живот“ и не можем да се видим. Аз им предлагам да се срещнем и да им разкажа епизода, но те настояват да си го гледат у дома. Това е смешно, но факт е, че обикновено ми отказват в дните, когато дават сериала.

Всеки би се запитал как поддържате тази фигура?

Абсолютно съм убедена, че при мен генът е 50%, останалото е дисциплина по отношение на храненето, защото каквото и да си говорим, ако човек се отпусне и си хапва по много и от всичко, малко са късметлиите да останат слаби.

следваща страница »
ТВОЯТ КОМЕНТАР
ТВОЯТ КОМЕНТАР