Спортувате ли?

Като дете и тийнейджър съм минала през художествената гимнастика, макар и за кратко, и народните танци. Няколко години съм тренирала състезателни танци, те са сложни, но много красиви. Ходехме и по състезания, ние от школата в Младежкия дом в Пазарджик. Приключих със спорта на 17 години.  

И край? Не ходите дори на фитнес?

Какъв термин точно да използвам, който да е честен? Може би „понякога“.  Всъщност, като ми дойде музата, грабвам сака и отивам на фитнес. Два-три месеца съм редовна и съм много ентусиазирана (треньорът ми Пламен ще се смее, като прочете това), но тренировките често се разреждат – или нещо се случва, или детето ще се разболее. (смее се). Но обожавам да ходя пеша. Мога да изляза в 8 сутринта и да се прибера в 20 ч. вечерта и почти да не съм седнала през деня. Особено, ако съм сред природата или в чужбина. Обичам също да карам колело, когато ми остане време. И общо взето, с това се изчерпва моят спорт.

Къде се разхождате в София?

В Южния парк най-често, защото живея близо и разхождам там кученцето си. Много обичам да ходя и в центъра на София, той е много красив. Шляенето по магазините не е моето преживяване. Обикновено отивам в мол и пазарувам с цел.

Вие имате три деца – две момичета на 22 и на 24 години, и момче на 9 и половина. Как изкарахте бременностите и как се възстановихте след ражданията?

Имаше виц как във форума на бг мама една жена написала: „Момичета, помагайте, много ям и не мога да напълнея, какво да направя? И отдолу коментар: „Мри, кучко!“ Та в този ред на мисли аз имах невероятния късмет да качвам много малко килограми при бременностите си – по 7-8. Основната причина за тези килограми е, че родих трите си деца в края на осмия месец или в началото на деветия. Раждах по естествен път, привърженик съм на това. Предвид малкия ми таз, лекарите ме съветваха да правя секцио, но за щастие бебетата тръгваха сами.

Какви добри деца!

Да, спестяваха ми деветия месец, когато се задържат течности и се трупат килограми. За съжаление, това предполага, че те се раждаха малки – по 2300 кг, но без да бъдат недоносени. Аз излизах от болницата с килограмите отпреди забременяването и можех веднага да отида на дискотека (смее се).  

Това се случва много рядко.

Да, така е, затова казвам, че съм имала голям късмет. Това не е нещо, което човек е постигнал сам, за да се гордее с него, може само да се радва и да бъде благодарен. Трудно разбираемо е от мъжката половина на човечеството, но жените наистина преживяват жесток хормонален дисбаланс след раждането. Когато и не изглеждат добре според собствените си представи, а камо ли и половинката им да потвърди, това носи сериозни психологически травми. Затова аз съм много щастлива, че нямах такъв период.

Как поддържате тази великолепна коса?

Тя е естествено къдрава и не се страхувам, че от дъжда ще ми се развали прическата. Слагам маски задължително, понеже къдравата коса е суха, такава й е структурата. Слагам и стилизанти, за да са оформени къдриците. Подстригвам връхчетата от време на време.

През колко време?

Уф, на 5-6 месеца, което не е ок. Аз и тук имам късмет, че още нямам бели коси, с естествен цвят съм.

Вие наистина ще ядосате жените.

Ама това пак е ген. В момента, в който започна да побелявам, веднага ще започна да се боядисвам. Къдравата коса ми е наследство от прабаба ми по майчина линия. В интерес на истината, няма друг в рода с точно такава коса. Харесвам я и затова не я изправям. Правила съм го два-три пъти, единия беше при участието ми в „Черешката на тортата“. Но не се възприемам с права коса – къдравата е една от визитките ми. Когато питат: „Коя е сестра Чокова?“, отговорът е: „Онази с къдравата коса“ (смее се).

Какви козметични грижи полагате за себе си?

Ходя редовно на козметик при Емилия Иванова в салона за красота Emi’s way, която ми прави леки терапии – за освежаване на тена, за поддържане на кожата. Ползвам хубава козметика, която тя ми препоръчва, защото е човек, на когото не случайно се доверявам. За лицето си всеки трябва да бъде много внимателен.