В държавите, където гей браковете са законни, са законово регламентирани и процедурите на зачеване по този начин, и родителските права над децата на еднополовите двойки. У нас Милена и Ева е трябвало да лавират между правилата, за да се сдобият с толкова мечтаното дете. Вижте тяхната необикновена история заедно с въпросите, които тя повдига. Разказват ми я на един сладолед в столично заведение, докато синът им кротичко спи в количката си...

Милена и Евелина са живото опровержение на тезата, че противоположностите, дори и когато са от един пол, се привличат. Те някак си си приличат физически. И двете са с едни интригуващи сиво-сини очи и матов тен. Днес са облечени в къси джинсови панталонки и блузки, в които преобладава нежнорозово. Дотук с приликите – различават се на ръст и възраст, както и по ролите си в семейната двойка. Ева е дългокоса, източена и определено много женствена. Милена, която е с четири години по-млада, е късо подстригана, с късо изрязани нокти на ръцете, по-ниска на ръст и с набита фигура. Шеговито пита дали на снимките ще може да й удължим краката.

Тя е от Бургас, запознала се с Ева в социалните мрежи. Още като студентка във ХТМУ идвала в София, където се виждали. Евелина казва, че припознала у Милена „своя човек“, влюбила се до уши в нея и за миг не се поколебала да приеме предложението й да заживеят заедно в Бургас. Родителите й го преглътнали малко трудно – те са по-възрастни и с твърде консервативни разбирания. За разлика от семейството на Милена, приели дъщеря си такава, каквато е, още от момента, в който разбрали за нейната сексуална ориентация.

Милена и Евелина са заедно от седем години. Започнали да мислят за дете три години след като се събрали. Тяхна приятелка ги „светнала“ за начина, по който създали своето бебе. Сторил им се много подходящ да станат едновременно майки, като детето им носи генетичен материал и от двете. Не знаели обаче през колко много перипетии ще трябва да минат.
Първо трябвало да намерят страна, в която се извършва процедурата оплождане с донорски материал и имплантиране на зародиша в „сурогатна“ утроба. Запитали в Гърция, отговорът бил отрицателен, там няма закон, който да регламентира нещата. Приятелка на родителите на Ева, живееща в Испания, чиято дъщеря също била лесбийка, се наела да помогне – там било възможно да го сторят. Трябвало обаче да имат солидна сума само за манипулацията, отделно за разходи по престоя си във Валенсия, където щели да я направят.

Когато обаче човек има ясно формулирана цел, се мобилизира да я постигне. И четири години след като знаели точно как ще имат свое бебе, били готови с финансовото обезпечаване на акцията.

За да постъпят в клиника ЕВА, така се нарича болницата, съдействаща на еднополови двойки да зачеват деца, трябвало да имат свидетелство за сключен брак. Събрали нужните им документи за целта и се оженили във Валенсия на 9 февруари 2018 г. С двама свидетели, две куми, както на шега ги наричат, и с кмета на района, който водел церемонията. Милена и Ева щастливо демонстрират халките, които си разменили. Показват снимки – Милена е в бяла риза с червена папийонка и бял панталон, Ева – в къса бяла дантелена рокля и червени обувки. И двете са с малки булчински букети. Споделят, че много им се искало да присъстват родителите им, най-близките им приятели и роднини, но нямало как да стане. И се питат защо хора като тях, са лишени от възможността да отпразнуват специално събитие като сключването на граждански брак подобаващо в България. Където впрочем не се признава и свидетелството, че са законно женени.

Коментар на юриста
Законите в България, за разлика от почти всички развити страни в света, засега не дават никаква възможност на партньорите от един и същи пол да „узаконят“ връзката си. Това не им пречи толкова в ежедневния живот, проблемът идва, когато се сблъскват с институции, имат деца, уреждат си имущество, плащат данъци или пък имат здравословни проблеми. Проблемът е за всички, не само за партньорите от еднополовите семейства, защото неуреждането на браковете или съвместните съжителства на хомосексуалните двойки създава неяснота, несигурност и риск във взаимоотношенията, тъй като законите са „слепи“ и не виждат фактическото състояние на нещата. Има и не малко хора, които са сключили брак в чужбина и живеят в България. Ако семейството е хетеросексуално и бракът е сключен в чужбина, той веднага се припознава от българските служби. В случая с еднополовите бракове  въпросът стои малко по-неясно. Преди месец, Върховният административен съд призна брак на две жени във връзка с правото им да пребивават в България. Друго дело, на две българки, е заведено пред съда с искане бракът им да бъде признат и тук. Съгласно правилата на международното частно право, бракът би следвало да бъде признат, щом са изпълнени изискванията на чуждото законодателство, независимо че в България няма подобна уредба. Предстои съдът да изясни дали евентуално признаване на подобен брак би противоречило на „обществения ред“.