Романът „Серотонин“ на Мишел Уелбек излиза в първите дни на януари 2019 година. Немският, испанският и италианският превод са на пазара още същия месец, българското издание е от лятото, изпреварвайки британското (превод Александра Велева, ИК „Факел експрес“). Само за първите три дни във Франция са продадени 90 хиляди копия, книгата се превръща в национално събитие, още повече че Уелбек е току-що награден с Ордена на Почетния легион.

Романът е написан в аз-форма и може условно да бъде разделен на две части. В първата преобладават спомените на героя Флоран-Клод Лабруст за сексуалните му, а понякога и любовни връзки с четири жени. Във втората той напълно затъва в депресията си. В началото Флоран се опитва да избяга от японката Юзу и трагикомичните му опити са описани с бляскава и така характерна за Уелбек политическа некоректност. Като странична жертва на борбата за освобождение от Юзу падат добрите стари врагове на французите – англичаните. Англичанинът, пише Уелбек, е почти толкова расист, колкото и японецът, чийто всъщност омекотен вариант представлява (няма как да не си спомним за сравнението между двете островни култури на Всеволод Овчинников в неговите „Вишнево клонче“ и „Корените на дъба“, само че в доста по-благоприятен аспект). Оттам нататък Уелбек наистина се развихря.

Първо, обявява диктатора Франсиско Франко за гений на туристическото движение, после представя героя си Флоран като съзнателен антиеколог, карайки го да се вози на джип с дизел и да изхвърля бутилките от вино в контейнера за хартия, а кухненските отпадъци – в контейнера за стъкло. „Може да не съм направил кой знае колко хубави неща в живота си, но поне ще съм допринесъл за разрушаването на планетата.“

Назначава го, макар и за кратко, на работа в „Монсанто“, ГМО гиганта, „фирма, горе-долу толкова почтена, колкото и ЦРУ“. Вече на друго работно място, изправен пред задачата да продава нормандски сирена на незаинтересуваните от камамбер, пон-левек и ливаро американци, героят му предлага да причакват с дегустации американските туристи на изхода на военните гробища в Нормандия, където те са дошли да почетат паметта на близки и сънародници. Та нали всяко нещо приключва накрая с ядене, защо сирената да не се възползват от туризма в памет на загиналите!

Почти няма съвременен идол, който Уелбек да не залива с ирония. Любезността му е на изчерпване, не, напълно е изчерпана. Героят му е готов да вдигне ръка дори срещу птиците и децата. И все пак отвъд сарказма, песимизма, цинизма, бруталността Флоран-Клод Лабруст е човек на цивилизацията, онази възпираща рамка, която превръща агресията в автоагресия. Вместо да хвърли досадилата любовница от прозореца, както му идва отвътре, поглежда сам надолу. Въпреки бесовете си не стреля – нито по птици, нито по деца. Винаги съм смятала Уелбек за парадоксален хуманист, сондажите му за собствена сметка в света на несъвършенството са изумителни с честността си. Той е познавач на болката, а тя е част от човечността, каквото и да се опитват да ни внушат пророците на вечното щастие.

Световният успех на Уелбек и продажбите на книгите му все пак показват, че хората се интересуват от обратната страна на Луната, че се разпознават в болезнеността му. Уелбек е в приятелско-писателски отношения с Бегбеде, другия скандалист във френската литература. Бегбеде обаче е надрусаният със себе си, Уелбек – отчаяният от себе си. Впрочем, когато пише „Серотонин“ през 2016–2017 година, той наистина е в лош личен период – здравословно, сантиментално.  

Естествено, в романа откриваме и другата запазена марка на Уелбек – безмилостните секссцени, там отново напред излиза Юзу, брутално, брутално. А без черното чувство за хумор мракът щеше да е направо непрогледен.

Героят, Флоран, не прибягва към шоколада като антидепресант, той се друса с алкохол и хапчета в опита си да избяга от тъмното. Ако ще се утешава с храна, нека да са морски дарове, нека да са медальони от омари и миди Сен Жак със зеленчуци, французинът и в депресията си трябва да запази някакъв стил все пак. Що се отнася до писателския стил на автора, той традиционно е обвиняван в липса на изящество. Но езикът на хората отразява тях самите и в този смисъл езикът на Уелбек е истината за Уелбек. Във филма „Двойствен живот“ с Жулиет Бинош, в който става дума за писане и книгоиздаване, жената на писателя му казва: „Ти можеш да пишеш само за неща от собствения си опит“. Критиците го наричат автофикция. И понеже никой не може да различи мненията на Флоран-Клод Лабруст от тези на Уелбек, кметът на Ниор, който в „Серотонин“ е наречен „един от най-грозните градове“, е предложил да разведри прословуто мрачния писател, като му изпрати от ангеликата, събрана в ниорските околности. Поради съдържанието на валерианова киселина в нея ангеликата се използва като билка за успокояване.