Деветима български дизайнери и четирима студенти по моден дизайн от Bunka Fashion University Tokyo създават концептуални облекла, вдъхновени от японската и българската култура. Проектът е озаглавен „+ 7 hours“. Седем часа е разликата между България и Япония според астрономическото време (в Япония лятно часово време никога не е въвеждано).

Модел и вдъхновител на проекта е актрисата Ирмена Чичикова, футуристично лице и тяло, еднакво добър носител на сая от Кюстендилско и автентично кимоно. „+ 7 hours“ е на платформата за представяне и подкрепа на съвременни дизайнери „Иван Асен 22”. Проектът включва освен създаването на облеклата, фотографска сесия на Златимир Араклиев и моден филм на Александър Гергинов, сценарист и режисьор, и Момчил Тасев, дизайнер на филма. Можем да ги видим до 18 септември в СКЛAД в Пловдив като част от събитията на Пловдив – европейска столица на културата.

Идеята на целия проект обобщава Ирмена. За да опознаеш себе си, е добре да опознаеш чужди времена, история и автентичност. Да се отдалечиш, да се видиш на фона на друга култура, за да осъзнаеш, че далечното може да бъде близко, да се изгубиш сред чужди, за да намериш своето. Всичко това преведено на езика на дизайна.

Нели Митева от дизайнерската платформа „Иван Асен 22” и Ирмена разказват как започва всичко. Подготовката е в България – срещи с лица, вещи в традициите на българската носия и японското кимоно. Катя Черпокова има огромна колекция от автентични носии от цялата българска етническа територия, изработва и шевици в съвременен прочит. С нея Ирмена мери ризи и сукмани, двете изпробват комбинации с кърпи, престилки, чорапи, бръчници, колани. Този експресен курс по етнография за Ирмена е гмурване в територията на непозната красота, учене на нова визуална азбука, която векове наред е била своеобразен паспорт – в него вместо с букви адресната регистрация и семейното положение са се изписвали с кръстчета, плетеници и розети.

Срещата с костюмографката Дора Сомова за Ирмена и Нели Митева е като прекосяване със свръхзвукова скорост на половината земя в посока към изгряващото слънце. Кимоната са голямата страст на Дора, в главата й са „архивирани” начините на обличане, видовете колани, чорапите таби с отделен пръст за палеца, поставянето на специфичните възглавнички под гърба, ходенето с гета – високите дървени налъми, специалното бельо (дори не искаме да си представим какво е наказанието за обличане на кимоно с обикновено бельо в съдебната система на Дора Сомова). За проекта е избрано кимоно с фини десени, постигнати чрез катагами – изрязани или резбовани от хартия шаблони, от които произхожда изкуството кири-е. То се слага в куфар и полита към Токио, не без Ирмена, Нели, Александър и Момчил.

За да се реализира идеята на проекта, в японската столица се заснемат кадри с българска носия и кимоно в едни и същи декори. Предварителното проучване на местата за снимки е поверено на модния фотограф Бенджамин Хънг, работещ в Токио австралиец с китайски корени. Избрани са шинтоистки храм, караоке стая и улица в квартал Шинджуку – административния и търговски център на Токио, в който освен небостъргачи има улички с ресторанти със звезди Мишлен и храна, сервирана от роботи. Някои от заведенията са наистина миниатюрни, за 5-6 клиенти, може би като убежище от невероятните тълпи навън, като интимен халат, който да облечеш след работа. Караоке стаята е типично разположена в един от небостъргачите на Шинджуку, наема се за час. Изгледът от прозорците ужасно напомня нещо... Не е трудно човек да се сети за „Изгубени в превода” с онзи кадър през прозореца към светлините на Токио с абнормния му ръст. Само че сега в стаята е момичето от България.
Между локациите се пътува с метро, Ирмена е ту с носия от Русенско, ту с кимоно. Пътуващите в метрото докосват облеклото, което им е непознато, и издават специфични звуци на почуда.

Фурор предизвиква Ирмена в българска носия в музея на Исей Мияке 21_21 Design Sight. Във футуристичната сграда по проект на Тадао Андо Ирмена, Нели и екип са поканени вечерта, когато се открива изложба на студиото на Мияке за разработка на иновативни материи. Оказва се, че платове може да бъдат изработвани от... бактерии, че има плетива, които се втвърдяват или разтичат. Модни директори и екстравагантни дами, дошли като специални гости, разпитват, пипат изтъканите преди век бръчник, задна и предна престилка, кърпа и риза.

Истинско приключение е потъването в текстилния рай в предградието Нипори. Водач там е българката Ирен Ямами, омъжена в Япония. Ирен преподава изкуството на българската шевица на японци в курс към българското посолство. С нейна помощ Нели и Александър избират платове, от които българските дизайнери ще създадат дрехи. Разнообразието в Нипори е смайващо: хартиени платове, платове с манга десени, винилови фолиа... Ирмена е убедена, че е ударила джакпота, когато намира кимоно и колан оби за по 1000 йени, които също застават пред обектива на Бенджамин. Успява да си намери и възглавничка, но не и специалното и много тънко бельо за под кимоно.

Японците имат сложни правила във всекидневния живот, но едно от тях със сигурност гласи: „Почитай дизайна като свой бог.” Тадао Андо, проектирал музея на Исей Мияке в Токио, казва: „Дизайнът е елемент, който обогатява всекидневния ни живот и ни стимулира да видим по нов начин обкръжаващите ни обекти.”

Изложбата „+ 7 hours“, която беше показана през септември в Пловдив, родния град на Ирмена, е стрелба в тази посока.