Как човек да се ориентира за качествата на диригента? Дали, ако дирижира Новогодишния концерт на Виенската филхармония, е истински талантлив? Моя приятелка помни Густаво Дудамел, защото беше много енергичен и красив.

Не може човек да отиде в концертната зала като пълен лаик и да е наясно оркестърът ли се справя сам, диригентът ли го води. Дали това, което чуват, е максимално добро претворяване на музикалното произведение, или е просто е ширпотреба, като палмов продукт, който прилича на сирене, но не е. За тази цел публиката трябва да е слушала, да знае. В момента тя масово не познава добре класическата музика, ходи неподготвена, знае, че трябва да ръкопляска. Но в един Байройт... там хората са фанатици, знаят оперите на Вагнер наизуст, с текст, с интерпретациите. Пред тази публика все още компромиси минават трудно, въпреки че и там ходят много туристи. Дудамел е високо образован и е много добър диригент. Не е безспорен, но кой може да каже кой е безспорният? Работата на диригента е да обедини художествената енергия на всички музиканти, които са работили с инструментите си от ранна детска възраст, и всеки от тях е една индивидуалност. Той трябва да е безупречен музикант, с бързи реакции, с адекватни ръце. Трябва да си лидер.

Как си лидер в такава особена среда?

Бащата на известния композитор Рихард Щраус, който е бил корнист, е казвал така: в оркестъра знаем дали срещу нас стои диригент още по начина, по който се качва на пулта. Всеки музикант е чувствителен и емоционален, на моменти имам чувството, че съм застанал пред деца от детската градина. Винаги казвам: колеги, три часа или колкото е репетицията, сме в тази зала. Човекът, който е писал това произведение, сигурно не е живял охолно – повечето композитори не са били такива, но пък е вложил душата и сърцето си. Дайте и ние за 3 часа да оставим злободневието на входа на залата – като защо си плащаш на доктор, когато си осигурен, след 3 часа пак ще се потопим в тях. На въпроса за диригента ще завърша така – има много добър английски музиковед, Норман Лебрехт, и той казва – няма друга професия освен тази на оркестровия диригент, в която един самозванец може да се крие успешно повече от 20 години. И в България сме свидетели на подобни неща.

Кога възниква институция на диригента?

По времето на Бах, Хендел, дори Моцарт и Бетовен, оркестрите са били малки, в тях задължително е имало чембало и чембалистът е ръководел. Или го е правела първата цигулка – концертмайсторът, както в момента Андре Рийо ръководи оркестъра си. След това оркестрите стават по-големи, творбите – по-сложни и някъде след Бетовен, по времето на Менделсон, Карл Мария фон Вебер, се появява диригентът с нещо, наподобяващо съвременната палка. Имало е и капелмайстор, който е седял и е отмервал такта, удряйки по пода с жезъл.

Колко палки имате?

3-4 бройки и смятам, че с тях ще изкарам кариерата си. Имам любима марка, от която съм си купил или са ми подарявали. Ако не я счупиш, една палка трае дълго, изработва се от дърво или фибростъкло. Фибростъклото е по-право, но дървото е по-топло.

Вашата професия също като че ли се феминизира.

Има доста студентки по оперно симфонично дирижиране, в което няма нищо лошо. Дирижирането е една от професиите, която твърдо е свързвана с мъжкото начало, но това се променя с бързи темпове. Във Виенската филхармония допреди петнайсетина години не допускаха жени, сега са все повече и повече. В България повечето оркестранти са жени, даже като видим мъж, особено в щрайха, се радваме, защото мъжете почти изчезнаха. Причината не е в това, че са по-малко талантливи, а защото с музика по-трудно се изхранва семейство.

Децата ви знаят ли какво точно работите? Колко са големи?

Те са близнаци, момче и момиче, на две години и десет месеца. Казват: тати дирижира оркестър, понякога тати свири оркестър... понеже мама свири на флейта и пиколо. Много са музикални, слушат класическа музика отпреди да се родят, чувам ги как пеят. Полу на шега, полу на сериозно им казвам: тати, лошо е това, лошо! В България да си музикант означава да застанеш в долните слоеве на социалната стълбица, да те гледат с насмешка, да те купуват и продават. Но всеки човек трябва да се докосне до висотата на музиката, пък нека после да избира всякакви други професии, които биха били доста по-доходни и доста... по-скучни.