Ден 1. Шестимата, които ще плаваме на яхтата Oceanis (Beneteau Oceanis 58), се събираме в Гваделупа. Всичките имаме опит с яхтинга, едни повече, други – по-малко. Три на три сме мъже към жени. Шкипер е Диан Зайков-Дидо.

Зареждаме от местен супермаркет. Пазаруват жените, което означава голяма сметка и покупки, които не могат да се обяснят с необходимост. Луксозни?
Инфо: Гваделупа е отвъдморска територия на Франция, част е от Евросъюза и разговорите по телефона са като на роуминг у дома.

Капитанът прави разпределение на вахтите. Правилото е – смените са през 6 часа, винаги по трима на смяна. Единият – капитанът или вторият човек с капитанска книжка, е на руля. Задължително някой от другите двама вахтени го следи постоянно, особено важно е това при излизането от кокпита на палубата. Ако в бързината си забравил да се вържеш с карабинер за осигурителната лента, която се пуска по перилата, т.нар. секюрити лайн, може да паднеш зад борда, особено при вълнение. Затова наблюдателят трябва всеки път да напомня – вържи се. При падане зад борда правилото е следното: онзи, който е видял къде е падналият, вика на висок глас Man overboard и сочи с пръст мястото. Не отделя поглед, за да знаят другите накъде да хвърлят пояс. Насред вълните човек изчезва за секунди. Третият от вахтата вдига останалите по тревога.

Пуснахме въдица да се влачи. Хвана се махи-махи. Капитанът я сготви с картофи и моркови. Вкусна, но малко суха.

Инфо: Махи-махи или делфинова риба – с едра глава и зеленикаво златиста кожа, е шампион по бързина в плуването. Не е застрашен вид. Лови се лесно, защото е много любопитна. С бяло и крехко месо.

Ден 2 и 3. Стигнахме Британските Вирджински острови, които са задморска територия на Великобритания. Ниски къщички, цветно боядисани като в Куба, но без чара й. Пристанали сме на Нани Кей Марина, на Тортола. Оттук тръгва Етап 1 от трансатлантическата регата Британски Вирджински острови – Бермуда. 845 морски мили през океана. После с нов екипаж и стария капитан яхтата ни ще продължи във втория етап на гонката до Азорите – 1800 морски мили, и Лагос, Португалия – още 820 мили, където е награждаването. 34 лодки участват, но в различни класове. В щаба на регатата виждаме за първи път нашата конкуренция. „Ника“ са словенци под малтийски флаг. Американската лодка се казва „Морска флейта“, веднага я нарекохме Дудука.
Подготвяме лодката за състезанието. Част от времето отива в търкане на палубата. Това си е част от моряклъка.

На яхтата имаме провокатор. Някой е качил книгата „Ние, удавниците“ на борда и я вади на кокпита с нескрито удоволствие.  

Инфо: Кокпит – задната част на лодката, на нашия има тенти с две пейки.