На бюрото в офиса му на втория етаж на улица „Дю Сирк“ вещите не се променят с години. Малък макет на културния център в Лакост, който финансира, бутилка с вода от Тоскана, копие на списание „Тайм“ от 1974-а, на чиято корица има негов модел, снимки от личния му архив с Беназир Бхуто и Фидел Кастро, както и оригинални страници от сценария на „Орфей“ на Жан Кокто, които Кристиан Диор му подарява, когато Карден напуска неговото студио. „Диор беше щедър човек и подкрепяше другите стилисти – поне онези, в които усещаше талант. Единствения, когото подкрепих аз, при това за кратко, бе Жан Пол Готие. Беше само на 17 години, когато започна работа при мен. Разбрах, че го бива, че има талант, но имахме различни гледни точки към модата – той търсеше провокацията, аз останах верен на стила и линията на елегантност. Талантът познава много и различни проявления, но е винаги разпознаваем. Никога не може да сбъркате текстовете на Виктор Юго или Камю, като и музиката на Моцарт!“

Българската следа на Карден

В сърцето на прочутия френски кутюрие завинаги остава и една невероятно красива артистична, любовна двойка от България – текстилният дизайнер Марин Върбанов и неговата съпруга, китайката Сун Хуай Куей. Момчето от Оряхово, превзело света с причудливи форми и материи, е звезда в академията в Пекин. Влюбва се в наследница на стар аристократичен род и въпреки всички ограничения получават заветната благословия от правителството (необходима най-вече заради факта, че Марин и Сун са първата смесена двойка, официално приета от управляващата партия) и семейството й. В същия момент получава покана да отвори ателие в Париж и да преподава в академията. По време на изложба във френската столица се Пиер Карден купува няколко от творбите на Марин Върбанов и се сближава с артистичното семейство. Силно впечатлен от елегантната и екзотична красавица Сун, Карден й споделя плановете си да пробие в Китай и я моли за помощ. Благодарение на контактите си и упоритата работа, Сун успява да му помогне да се наложи в китайската столица. Тя създава и агенция за манекени и организира първото ревю на Pierre Cardin с модели и дрехи, произведени в Китай. В Пекин Мадам Сун, както я наричат близките около нея, става директор на представителния офис на марката Pierre Cardin и създава истинска търговска империя. През 1983 г. по молба на Карден тя пробива и в друг бизнес – открива ресторант Maxim’s в Пекин. Той е много по-пищен от парижкия и е първият със западноевропейска кухня в Забранения град. С откриването си веднага се превръща в културна сензация, а сред ВИП гостите са Ален Делон, Елизабет Тейлър и Гонг Ли.

Перфекционизъм в действие

Близките около Пиер Карден признават, че не е лесно да се устоява на високите му критерии във всички посоки – от гардероба до избора на интимни партньори. Злите езици в Париж коментират, че по отношение на неговите собствени интимни завоевания, Карден е безпардонен, когато настъпи финалът. Докато се носи на крилете на любовта, е щедър и романтичен, но когато усети, че любовната тръпка си е отишла, прави всичко възможно, за да накаже партньора си. След четиригодишната турбулентна връзка с актрисата Жана Моро тя остава завинаги неговото момиче и истинската му муза.

Високите му критерии са причината да звучи безпардонно и по отношение на някои от колегите си. През 2014-а възмути почитателите на италианския си колега Джорджо Армани, когото в интервю за вестник „Стампа“ нарича „дизайнер без особена креативност. Прави красиви дрехи, но му липсва креативност. В днешно време собствениците на модните брандове ограбиха модата, унищожиха почти напълно нейния смисъл. Сега е по-важно в кой музей ще се проведе дефилето и колко въздействащо ще бъде поднесено, отколкото самата колекция. Последният голям моден дизайнер беше Кристиан Диор, всички попивахме от него!“