Исабел Алиенде влюбена за трети път на 77

„Любовта трае точно 28 години“, казва писателката на световната премиера на новата си книга в Мадрид

Ивайло Харалампиев 07 October 2019

Снимка: лори бара/isabelallende.com

 

С какво се занимава в момента вашата фондация?

Повечето писатели имат фондации, които защитават творчеството им. Що за суета! Идеята за моята фондация се роди, когато дъщеря ми умря. Исках да направя нещо в памет на това, което тя винаги е обичала. Но чак когато снаха ми Лори дойде в нашето семейство, й даде ясна мисия. Фондацията помага на деца и жени по вече съществуващи програми, не измисляме нищо ново. Сега наблягаме на репродуктивните права, защото в САЩ започват да затварят всякакви такива клиники. Опитват се да елиминират аборта. Работим много с бежанци, опитваме се да защитим жените от насилието и експлоатацията. Много често е важно да им се даде известна икономическа независимост, защото ако една жена не може да издържа сама себе си и децата си, лесно се превръща в жертва на експлоатация.

Как се променяте с годините?

Ходът на времето е много важен не само в творчеството на артиста, а и в живота изобщо. С годините човек започва да елиминира плявата и остава само най-важното. Този процес на пречистване, на зрялост и центриране е много важен, за да създадеш каквото и да било и да завършиш живота добре. Видях житейския процес на майка ми. Тя умря на 98 и през последните от тях беше изхвърлила през борда плявата и всичко повърхностно. Не беше останало нищо повече от перфектната същност на това, което е била.  Бих искал да стигна и аз до този момент, в който ще мога да премахна всичко от суетата до ненужното и да остана само с най-важното.

В книгата си казвате, че ако човек живее достатъчно дълго, накрая кръговете в живота се затварят. Вие успявате ли да ги затворите?

Не знам какво ми готви бъдещето, но когато погледна дългия си живот, виждам, че много от кръговете са се затворили. Започва нещо, минава много време, препятствия, пътувания, които на пръв поглед нямат посока, и изведнъж се озовавам в точка, където разбирам нещата от разстояние и ги намирам за завършени. Скорошната смърт на майка ми и на моя втори баща, когото обожавах, затвори един много важен емоционален личен кръг за мен. Винаги съм била дъщеря и затова в известен смисъл винаги съм била млада, докато те умряха. Сега съм най-старата от отбора и това е друг кръг, който нямам представа как ще завърши.

« предишна страница
ТВОЯТ КОМЕНТАР
ТВОЯТ КОМЕНТАР