С кого разговаряте напълно искрено и пред кого разкривате сърцето си? Това е първият от 13-те въпроса в анкетата, с която списание EVA стартира своята нова онлайн рубрика „Говори с ЕVA”. Обръщаме се към различни възрасти и професии с желанието да поговорим искрено и да чуем тяхната гледна точка за нещата от живота. 13 въпроса, 13 отговора. Всеки петък на eva.bg. Говорят хората, които ни вдъхновяват и ни карат да вървим напред. Надяваме се и вие да бъдете един от тях.

Мария Лалева е горещ темперамент, и като писател, и като присъствие наживо. Романът й „Живот в скалите” заприлича по ефект на плик с ледена вода, която размирно дете хвърля от балкона. Мнозина отскочиха от пръските и извикаха – как може! Тях Мария, без много да се церемони, нарече бухали и бухалки. Други се почувстваха като посочени с пръст, четяха и припознаваха написаното като свое. Книгата се превърна в бестселър, стана най-продаваният роман на „Хеликон" за 2018-а. Самата Мария казва, че в него е „наблъскала” всичко, което е насъбрала през годините. Насъбраното е много – лица, болки, любови, размисли. Стилът й я издава като поетеса, историята й в духа на ню ейдж е натоварена с философски и морални послания.

Наскоро Мария Лалева издаде поредна стихосбирка „Благословете Юда”, която идва след приетите много добре от публиката "Личен архив" и "Не съм ви ближна". Пише сценарий по „Живот в скалите”. Тя има зад гърба си един осъществен филм като сценарист – „Роза дамасцена”. Сега отговаря на EVA по нейния си начин – с райска смелост и адски огън.

С кого разговаряте напълно искрено и пред кого разкривате сърцето си?

Мисля, че напълно искрени могат да бъдат само децата, светците и някои душевноболни хора. Колкото и да не ни се иска да си го признаем, но поместеният в категорията „нормално развит индивид“ не може да бъде напълно искрен. Дори със себе си. Най-вече със себе си. И ако сме достатъчно смели, ще си признаем и нещо още по-страшно. Ние не сме научени да разговаряме искрено вътре в себе си. И още, още по-страшно- ние се страхуваме да разговаряме със себе си. Защото се страхуваме от това какво моето „аз“ отвътре ще каже на моето външно „аз“. Способността да пренасяме модели и правила отвън навътре ни прави изключително неспособни на честност към душата си и към чувствата ни. Затова не вярвам, че който и да било може да бъде напълно искрен, но вярвам, че може да полага усилия да бъде максимално честен в рамките на това, което представлява. Лицемерието отдавна се е настанило като норма на поведение и отношение. Което обичаме да наричаме „добро възпитание“, „толерантност“, „нормално отношение“. Ако се огледаме, ще видим колко лъжи произнасяме всеки ден. Наум пред себе си, пред децата си, пред приятели дори, пред колеги, пред непознати. Лъжата вече не е укорителна. Възможно е да изглеждам крайна в отговора си, но със сигурност съм много близо до пълната искреност.

А човек разкрива сърцето си, доколкото го познава. Човек, който не знае какво изпитва сърцето му, със сигурност не може и да го разкрие. Затова предпочитам да разкривам сърцето си на сърцето си. На мен самата. С всичките ограничания, страхове, колебания и неясноти, с всичките си спирачки и предразсъдъци, които като всеки от нас нося. Не говоря за себепознание. Говоря за осъзнат процес на опознаване на сърцето, на света на собствените ни чувства, на законите на душата ни. Чак тогава можем да тръгнем да ги разкриваме пред другите и пред света. И пак с уговорката „Ето, аз дотук съм стигнал.“ Категоричните хора, тези от типа „последна инстанция“, винаги са ми изглеждали патологични.

Как тълкувате сентенцията "Мълчанието е злато"?

Както бих тълкувала всяка сентенция от типа: „Ако ти е отговорено с мълчание, това не значи, че не ти е отговорено.“ Или „Който не разбира мълчанието ти, няма да разбере и думите ти.“ Негативно. Защото дълбоко вярвам, че човек има право да мълчи, само ако е положил всички усилия да говори или да отговори на зададен му въпрос честно и почтено. Едва след това има право да мълчи. И в „Живот в скалите“ съм го написала: „Мълчанието е песента на страхливия“. Има огромна разлика между мълчание и тишина. За мен поне, мълчанието крие страх, срам, желание да накажеш дори, бягство от истината. Ако мълчанието беше злато, Дядо Боже едва ли би създал думите като средство за общуване между хората. А и златото, ако се замислим, не е донесло нищо добро на човечеството, както казва героят ми Михаил. Тишината е друга категория. Духовна. В нея има покой и любов.

Имате ли таен дневник? Как подреждате преживяванията си?

Не. Никога не съм имала. Имам бележник, в който записвам, ако чуя нещо интересно или ми хрумне някаква идея. Не мога да си представя да си подреждам преживяванията. Все едно да си редя по големина, цвят и сезон не дрехите, а емоциите. Аз съм човек, който изключително много уважава хаоса. Защото вярвам, че той е само привиден. Че ние го виждаме като хаос, просто защото не сме дорасли да видим алгоритъма му.

Изборът, който определи/промени посоката на живота ви?

Променям посоката в миговете, в които, без значение дали става въпрос за любовна връзка, професия, приятелски отношения или нещо друго, съм си казвала: „Това не съм аз, това не може да бъде моят живот. Какво, по всички дяволи на света, правиш тук, Марийо?“ Такива избори и ситуации има много повече от един път в един човешки живот. Но понякога наистина има един рязък, радикален, революционен избор. Това обикновено е изборът, в който разрушаваш света си такъв, какъвто е съществувал досега, защото или ти е бил тесен, или нехармоничен, или те е правил нещастен и тъжен. Хиляди причини може да има. Но едно не можеш да избегнеш - да разрушиш досегашния си свят. Този избор е най-голямата битка на душата ти. И най-голямата битка за душата ти. Оставиш ли се на „старото“, веднъж поискал да поемеш към новото, то „старото“ рано или късно ще те изяде.

Ако сега трябва да изберете професия, каква би била тя?

Щях да се опитам да стана добра актриса.

Каква е вашата представа за щастието? А за нещастието?

Нямам никаква ясна представа нито за едното, нито за другото. Мисля, че и щастието, и нещастието са доста обтекаеми понятия и зависят от избора на човека как да приеме и да реагира на събитията, които му се случват. Ремарк е казал, че щастието е въпрос на степенуване. Не знам... Може би е въпрос на самоопределяне спрямо света. И доколкото се променяме, дотолкова и нещата, които ни правят щастливи или нещастни, са съвсем различни в отделните етапи от живота ни. А ако трябва да съм съвсем искрена, вярвам, че това, което ни прави щастливи или нещастни, сме ние самите.

Кои са трите думи, които ви описват най-добре?

Три от хубавите думи за мен са - честност, почтеност, любов.

Три от лошите думи за мен са – избухливост, нетърпение, мнителност.

А, и много цигари.

Кого или какво следвате в Инстаграм?

Всичко свързано с кино - наше и световно. Обожавам също всичко, свързано с обзавеждане и интериорен дизайн.

Какъв талант бихте искали да притежавате?

Талантът е огромна отговорност. Винаги съм си го „превеждала“ по следния начин: „Щом Господ ти е дал едно нещо повече или по-различно от на другите хора, значи е решил, че можеш с тази дарба да направиш нещо добро и красиво. Нещо, с което не да покажеш, че имаш тази дарба, а да подариш и споделиш всичко, което тя създава чрез теб, с другите. И това задължително да носи добро и красота на всички.“ В този смисъл, бих искала да бъда композитор. Вярвам, че музиката е универсалният език на чувствата.

Може ли любовта да бъде безусловна?

Иначе е търговия, сделка, принуда, ограничение, несвобода. Нелюбов. Има ли условия, не е любов. Поне за мен. Но все още сме далече в развитието на духа си като човеци, за да можем да се обичаме един другиго безусловно. Според мен сме на етапа, в който се учим да нямаме чак толкова много условия, изисквания и очаквания в човешките ни взаимоотношения. Учим се на свобода. И на истина. Все още се учим да обичаме без да искаме да се притежаваме.

За какво използвате парите си?

Пътувам, пътувам, пътувам. Купувам, купувам, купувам. Не познавам значението на словосъчетанието „Бели пари за черни дни“.

С какво са свързани страховете ви?

Със самите страхове. Правя дисекция и безпощаден анализ на страховете си като на най-свирепия си враг. Никой не е лишен от страхове. И докато не разберем, че те са най-големите ни врагове и никога не могат да бъдат наш съюзник, дотогава те ще са по-силни от нас. Страхът е като врага. Трябва да го разпознаеш, след това да го опознаеш добре и накрая да намериш слабото му място. Обикновено слабото място на страха ни сме ние самите. Защото го храним.

Какво ви кара сутрин да ставате от леглото?

Благодарността. Аз всяка сутрин благодаря на Вселената, че ми е дала още един ден, в който ще мога да обичам.