И как се получиха нещата там?

Филип преподава френски, занимава се и с композиране на музика. Аз първите две години учих френски – от нулата. Отказах да ходя на езикови курсове, исках да го науча спонтанно, от живота, като децата. С Филип първоначално си общувахме на английски, но му казах, че така няма да стане и ако искам да науча езика така, че да упражнявам професията си на него, трябва да започнем да си говорим на френски. Беше голямо мъчение, защото бяхме изградили връзката си на английски – думите по някакъв начин са част от връзката. За него беше особено напрегнато, защото аз съм амбициозна и се ядосвам, че не ме разбира. Също така се записах на петдневен актьорски уъркшоп за това как да се явяваме на кастинг. Тогава се качих на сцената и ми се наложи да правя всякакви импровизации с немногото френски думи, които бях научила. Хареса ми, че преподавателят въобще не ме щадеше заради това, че не знам езика и изискваше от мен, колкото и от другите, които до един бяха френскоговорящи. И до днес ходя при него – за да тренирам, да не губя рефлекс и да се развивам. На този уъркшоп разбрах, че всъщност в актьорството текстът няма значение. Текстът трябва да се знае, да, но не се играе. Този преподавател често казва, че текстът е най-големият враг на актьора. Това ми помогна да се освободя от страха си от думите и от това да играя на чужд език. После се записах да уча продуцентство и там също доста си развих френския – падна голямо четене и писане. И малко по малко го научих. Отне ми повече от две години.

Голяма смелост е да тръгнеш, след като вече си изградил нещо.

Защото не знаех какво ме чака! (смях) Малко по малко обаче, с много работа, с много срещи. Оказа се, че и в Белгия няма агенти, като при нас си е. Записах се като доброволец в един филмов фестивал – за да мога да гледам филми, да срещна хора. Но ме изпратиха в кухнята, да сервирам и нищо не излезе от това. Записах се и да снимам със студенти по режисура. Дотогава не бях работила за без пари, освен докато самата аз бях студентка в НАТФИЗ и снимах за мои колеги и техните курсови задачи. И изведнъж отивам там... професионална актриса уж, с биография (смях), с филми, сериали, постановки зад гърба си, награди... И изведнъж неопитен студент започва да ти обяснява какво и как...(смях). Обаче всички тези неща те смиряват. Защото аз очевидно постигнатото тук, в България, съм го приемала като даденост. А там изведнъж започнах да оценявам всичко – всяка среща, всяка роля, всеки успех, дори и най-малкия. И това ти дава друг вкус за живота, за професията.

Разкажи за някой интересен случай от тези първи години в Брюксел.

Първият ми филм беше с един наистина много талантлив студент, мисля, че го очакват много големи успехи. Но курсовата му работа, в която участвах, бе абсурдна – един малък на ръст човек, и неговият приятел, с малформация на лицето (между другото и двамата са професионални актьори), много обичат да гледат футбол, но им се разваля телевизора и те викат техник. И идвам аз – жена техник, която във фантазиите им.... След този филм обаче определено реших да подбирам по-добре ролите си (смях). Обаче аз на какъв кастинг съм попадала! При един чисто луд човек! Регистрирах се в един сайт, с обяви за прослушвания. Оказа се, че е предимно за аматьори, но докато се ориентирам... И виждам обява за кастинг за филм, търсят си актриса, плащат... Пращам един мейл и се разбираме за среща, а кастингът е извън Брюксел. Отиваме с Филип в това село, а там ни очаква... най-бутафорният средновековен замък, който човек може да си представи. Мъжът, който ни посреща, е абсолютно шантав готик тип с рядка коса, боядисана в черно и бели корени. Навсякъде около него железа, свещници, мрамори... Само като ме видя и каза: „Като ви гледам, много добре играете” (Лидия наистина избухва в смях) После ми дава сценария, който е зашеметяващ – Карл Велики срещу Александър Македонски и някакви жени, облечени в секси средновековни рокли. Написал беше човекът цели 30 страници сценарий, а местният представител на „Мерцедес” вече дори му беше финансирал част от бъдещата суперпродукция. Поиска да му покажа уменията си по фехтовка, нали съм тренирала и това ми влиза в CV-то. Много ме хареса в крайна сметка и ми вика: Идвай, ще ти дам 500 евро. Ти си за ролята!

А ти какво му каза? Аз съм, ама ти не си! (смеем се)

Казах му: Добре, но нека си помисля. И след като се измъкнахме живи и здрави, му се обадих и най-любезно му отказах. Въпреки че в онзи период 500 евро не бяха за пренебрегване.

И коя беше първата истинска роля?

Във филма на един много известен режисьор документалист, Маню Риш. Филмът се казва „Хотел Проблемски”, действието се развива в емигрантски център, където хората чакат за документите си, но тяхното чакане е нещо като в очакване на Годо. Страшно хубав филм се получи. И там героинята ми е бременна, рускиня е, пък аз нали говоря руски (Лидия е родена в Новоросийск – б.р.) Така се озовах на плакат, тъй като ролята беше една от големите във филма. Така се завъртяха нещата. После попаднах в норвежкия сериал Occupied по едноименния норвежки роман, който беше вече голям хит.   Оттам пък ме поканиха за една много готина реклама на норвежката национална лотария. Аз се бях зарекла реклами да не снимам, освен ако наистина си струва. И дойде тази. Действието се развива в космически кораб, ние се придвиждахме наистина като в безтегловност с помощта на едни хидравлични столчета, много забавна реклама.