Класическият „Цар Лъв” от 1994 г. направи бокс офис от почти 1 милиард долара, спечели Оскари, Златни глобуси и всякакви други награди, превърна се в един от героите в портфолиото на „Дисни”, но най-вече – покори сърцата ни. А впоследствие - и тези на децата ни. 

Познавам деца, които все още си спомнят от коя видеотека майките им са взимали касети с филма и са го гледали заедно с тях по 5,10, 20 пъти. Не преувеличавам, съвсем не. Сега тези деца са пълнолетни и продължават да помнят филма наизуст. Вероятно и за тях е най-трудно да приемат новия „Цар Лъв”, където вместо анимираните Симба, Нала, Муфаса, Сараби, Рафики, Скар, Тимон и Пумба, гледаме техни „живи” версии – истински лъвчета и лъвове, хиени, бабуин, диво прасе и сурикат, заснети и след това раздвижени с помощта на дигиталните технологии и live action анимацията. И, разбира се, целият свят около тях – джунглата, Лъвската скала, свърталището на хиените – също са снимани в натура и впоследствие обработени.

Както в стария филм, така и тук, историята е разказана просто и дълбоко, леко и много вълнуващо. Във всеки случай толкова майсторски, че хваща за гърлото всички - и родители, и деца, и баби, и тийнейджъри. Умелото заплитане на архетипи и архетипни сюжети (братоубийството, блудния син, мъдрия стар човек, прогонването и завръщането, инициацията, съзряването), характерно за приказката по принцип, напомня толкова много истории – от „Хамлет” до „Бамби” – и за пореден път доказва колко силни и въздействащи са тези мотиви, съществуващи откакто съществува човечеството. Благородният и справедлив цар на джунглата Муфаса е погубен от жестокия си и подмолен брат Скар, който обвинява за всичко малкия престолонаследник Симба и прогонва лъвчето далеч от дома му, след което се възкачва на престола в съюз с долното племе на хиените. Настъпват тежки времена за Лъвските земи, а през това време Симба среща новите си приятели Тимон и Пумба и води безгрижен, но съвсем нелъвски живот, далеч от всякакви грижи и отговорности и опитвайки се да не мисли за миналото си. Благодарение обаче на приятелката си от детинство Нала, той се връща в Лъвските земи, за да ги спаси и да остане верен на паметта на баща си. „Дисни” отлично съзнават колко силен е сценарият на стария им филм, поради което не са променили почти нищо в този на новия, включително са запазили повечето култови реплики и песни. Спомняте ли си Circle of Life, Can You Feel the Love Tonight или Hakuna Matata?

 В доста ревюта прочетох разочарованието на авторите им от „безизразността” на персонажите. Смятам обаче, че точно тази т.нар. „безизразност” доказва на какво ниво на безкомпромисност е професионализмът на създателите на новия филм. Щеше да е демонстрация на тотално неразбиране на езика на новите технологии, ако бяха решили ей така да „вкарат” малко емоция във физиономията и израза на истинските животни, да ги „поразчупят” с повече гримаса, мимика и т.н. На първо място – това не са анимационни персонажи. Нали именно истинските животни са новото във филма! Всъщност единственото ново. Неадекватно е очакването да имат експресията на анимираните герои. Освен това всеки, който има домашни любимци, знае, че тяхната изразителност много често е проекция на нашата емоция. Те имат няколко изражения, които, разбира се, са неустоими, но са буквално няколко. Всичко друго е проекция, емоция, любов. Намирам за изключително интелигентно решението да се запази колкото се може повече физиономията на истинското животно. Другото щеше да доведе до бутафория с непредвидим ефект.

Насладете се на филма като на любимо парче, което отдавна не сте слушали. Като на стари снимки, които отдавна не сте разглеждали и сега виждате всичко с други очи. Прекрасен е новият „Цар Лъв” и за мен лично не е изгубил дори прашинка от магията си. Гласовете, които чуваме, са не по-малко харизматични от онези в стария филм. Симба е озвучен от Доналд Глоувър, Нала – от Бионсе, Муфаса – от Джеймс Ърл Джоунс, Скар – от Чиуетел Еджиофор.

Освен това не трябва да забравяме старата източна мъдрост, че никога не стъпваш два пъти в една и съща река.