Биле Аугуст е датски режисьор, носител на Оскар, Златен глобус и две Златни палми. Близък приятел на Джордж Лукас, режисирал e актриси като Мерил Стрийп, Глен Клоуз, Ванеса Редгрейв и актьори като Джеръми Айрънс, Гейбриъл Бърн, Клаус Кински, Макс фон Сюдоф. Личният му живот също никак не е безинтересен – има осем деца от пет жени. На вид много спокоен, овладян, възпитан, много жив в общуването си, с приятно чувство за хумор, ето какво разказа Биле Аугуст за EVA

Г-н Аугуст, филмът ви „Пеле завоевателя“ има Оскар за чуждоезичен филм. Разкажете какво е човек да получи наградата на Академията?

Моята история с Оскара е смешна. Кацнах сутринта преди церемонията със самолет от Южна Америка, Чили. Там подготвяхме „Къщата на духовете“. Отидох директно в хотела, облякох си смокинга и се качих в една лимузина. Оттам нататък целият ден беше свързан с церемонията. В един момент седях в залата и наблюдавах публиката. Забелязах един оператор, който вървеше с камера в ръка из редовете. Преди да съобщят победителя , той отиваше пред него. След това съобщаваха името на човека, пред когото е застанал. И така категория след категория, като се стигна до номинациите, в които беше моят филм, докато ги анонсираха, същият оператор се запъти и застана пред мен. Казах си: „Боже!“

И какво?

По пътя към сцената забравих всичко. Бях подготвил дълга реч. Но беше хубаво! Беше много хубава вечер. Някой каза, че е много, много секси да получиш Оскар. Всичкото внимание се насочва към теб. Много е специално. Същото беше и в Кан, когато получих Златна палма. Два пъти. (Отново за „Пеле завоевателя“ и за „Най-добрите намерения“ по сценарий на Бергман). Изведнъж ми се отвори възможността да правя филми по цял свят и те да бъдат финансирани.

Един от любимите ми филми, при това по роман на Изабел Алиенде, е „Къщата на духовете“. Чувствахте ли се нервен при мисълта, че ще режисирате актриси от ранга на Мерил Стрийп и Глен Клоуз?

Не. Мерил Стрийп, Глен Клоуз, а и Уинона Райдър – тези прекрасни актриси, с които работихме в този филм, са много, много приятни и естествени хора. В Холивуд, разбира се, има и примадони, с които работата може да бъде доста трудна. Подобни ги има и в Европа, със сигурност и в България. Но нивото, за което ме питате – тези жени са много умни, директни и посветени на работата си. Знаят, че трябва да я свършат добре. Ако индивидуалността на една актриса се окаже по-голяма от ролята, която тя играе, работата е изгубена. Отказвам се да работя с нея. Човек трябва да служи на това, което прави, защото си част от нещо много по-голямо от твоето его и теб самия. Тогава нещата се получават.

Тоест да ги режисирате въобще не беше трудно?

Не. Това беше първият ми международен филм, щях да работя с огромен каст и мислех как ще си партнирам с тези две силни жени. Те бяха много мили и се отнасяха колегиално. Мерил Стрийп и Глен са топ, топ професионалистки и прекрасни като хора. Все още поддържам връзка с тях.

Аз не съм социален тип. Снимачният процес отнема дълги часове. Имам нужда да се фокусирам, и после, не искам да знам кой с кого излиза, какви проблеми има в личния си живот, дали някой има любовна връзка с някого.

Не ви вярвам. Срещнал сте една от бившите си съпруги Пернила Аугуст на снимачната площадка по време на работата по филма ви с Ингмар Бергман.

Ние се запознахме, преди да работим по този филм. Снимахме го в Швеция. Аз вече я бях срещнал. Химията беше протекла помежду ни.

И й предложихте главната роля във филма ви?

Не. В „Най-добрите намерения“ Ингмар Бергман разказва за връзката на родителите си, преди да се роди той. Оказа се, че е написал ролята на майка си за Пернила. Каза, че е бил много влюбен в нея. Макар че беше женен, но това няма значение. Във фантазиите си виждаше Пернила като майка си. Аз се появих по-късно. И не знаех за това. С Пернила започнахме да се срещаме и извън работата. И започнахме връзка, заради която Ингмар Бергман много се ядоса, много се разстрои. Имаше дни, в които беше доста трудно. После нямаше избор.

Разказвал сте в интервюта, че двамата сте водили дълги разговори в продължение на три месеца не само за сценария, а и на различни теми, за живота въобще.

Така е. Беше много ценно за мен. Той е мой идол. Обожавах го като режисьор. Чувахме се всяка събота в два часа по телефона. Той така предложи. Беше изключително точен с позвъняването си. Сам се наричаше time fascist. Говорехме не само като колеги, но и като приятели. Наистина много ми липсва. Все още.

В интервю казвате, че литературата се прави за ума, а киното – повече за емоциите. Емоционален ли сте?

Много. Но не го показвам. При правенето на филми е много лесно да бъдеш привлечен от някого или да се влюбиш. Случва се лесно, особено между членовете на екипа, или режисьорите и актрисите. За това съм говорил много с Мерил Стрийп. Защото тя е хубава жена, има много добра кариера в продължение на 40 години и е много силна личност, и е сред моите актриси. Омъжена е за най-прекрасния мъж. Срещал съм го няколко пъти. Мерил ми каза, че просто много рано в кариерата си е взела решение никога да не изневерява. Среща се с най-интересните хора на света – политици, актьори... кой ли не. Работата й изисква да е много близка с колегите си, работят с емоции, с телата си. Но си е казала, че никога няма да прекрачва границата. И аз правя същото. Просто съм го решил. Да не се ангажирам емоционално.