Лиз Бурбо: обичай(се), прощавай, учи се

Лилия Илиева 01 юни 2019

Лиз Бурбо

Снимка: личен архив

През пролетта по покана на Наталия Кобилкина световноизвестната канадска психоложка Лиз Бурбо гостува у нас за първи път и изнесе два от най-нашумелите си семинари – „5-те травми, които ни пречат да бъдем себе си“ и „Благоденствие и изобилие – система за забогатяване“. 78-годишната специалистка по личностно развитие има 25 книги, преведени на 20 езика и продадени в над 50-милионен тираж. Създателка е на център за здраве и личностно развитие в Квебек и преподава в над 25 държави на 9 езика.

Лиз започва кариерата си като мениджър продажби в международна компания и бързо се нарежда сред най-успешните мениджъри за Канада и Северна Америка. В продължение на 18 години в бранша обучава повече от 40 000 души, помага им да осъзнаят потенциала си и да станат успешни в продажбите. Осъзнава, че мнозина не постигат успех, защото не осъзнават целите и мисията в живота си. Това я провокира да отвори първата си школа и да напише първата си книга „Слушай своето тяло – твоя най-голям приятел на земята“, продадена в няколкомилионен тираж и след 35 години продължава да се продава.

Мадам Бурбо, кои са най-често споделяните проблеми на семинарите ви?

Най-големият е неосъзнаването на мощта на егото, което контролира живота и създава проблеми във всички посоки.

Какво е его според вас?

То е продукт на човешкия ум. Базира се на спомени от миналото, станали твърде важни с течение на времето и в един момент – толкова могъщи, че поглъщат индивидуалността на човека. Имам предвид спомени, свързани с много щастливо за нас или твърде трудно за преживяване събитие, след което сме решили, че трябва да го повтаряме, защото ни носи радост, или да го избягваме, защото ни прави нещастни. И това изкривява отношението ни към реалността. Пречи да осъзнаваме истинските си нужди, да си позволим правото да преживеем различен опит, да дадем това право и на другите.

Как човек може да срещне партньор в живота си? И колко трае любовта според вас?

Основната роля на истинския партньор е да бъде огледало на нашата любов към самите нас. За да ни се случи, трябва да си пожелаем именно такъв. А истинска любов можем да имаме само ако истински обичаме себе си. Така връзката с партньора ни може да продължи цял живот.

Какво означава истинска любов към себе си?

Да приемаме дуалността си, без да се критикуваме и осъждаме, да сме ок, че притежаваме не само качества, които обществото одобрява. А също и да познаваме и да удовлетворяваме желанията и потребностите си на ума, емоциите, физиката и душата си. Човек трябва да се научи във всяка ситуация да си задава въпроса какво в нея му пречи – на това да има, да прави (така ще разбере истинските си желания) и какъв му пречи да бъде (така ще разбере потребностите на душата си). Това е навик, който може да ви помогне да знаете какво можете да дадете на себе си от любов към себе си. Единствено ние самите знаем дали се движим по пътя, който е в хармония с нашата душа и в който няма място за критика и осъждане, а за ежедневно подобрение на живота ни.

Как може да се съхрани любовта в една двойка според вас?

Не харесвам идеята, че жената трябва да има специална роля за поддържането на отношенията. Любовта трябва да е двустранна. Тя е основата. Ако я няма, защо да съхраняваш отношения? Ще я има, ако всеки от двамата обича себе си и е щастлив. Тогава ще може да го споделя с друг. Ако е пълен със страхове, апатия, неприязън и негативизъм, как да даде това на друг? Затова е много важно мъжът и жената да работят върху своето собствено състояние и щастие. Ако се научиш да се обичаш, автоматично се превръщаш в източник на любов и уважение към другия, което дава основата на хармонични отношения.

Истина ли е, че сте напуснала съпруга си, защото сте се влюбила в друг? Как му го обяснихте и как съхранихте връзката помежду си?

Напуснах го, защото бях много контролираща и исках да го променя на всяка цена, за да не станат двамата ни сина като него. Днес знам, че се случи, защото моето его ме контролираше до такава степен, че аз исках да контролирам мъжа ми. Ако знаех това, което научих впоследствие, никога нямаше да го оставя. Той много ме обичаше. Според мен раздялата ни се случи, за да разбера разликата между условната и безусловната любов – основна тема за обученията ми сега. Първата година след раздялата отношенията ни не бяха добри. Разбрах, че трябва да си простя и да приема решението си, за да се променят нещата. След това връзката ни се подобри и беше хубава до смъртта му. Той се ожени още два пъти. Осъзнах безусловната любов, когато станах на 36 години с втория ми съпруг.

Какво липсва най-често във връзките между мъж и жена и между родители и деца?

Доверието. Пак е свързано с подчинеността ни на собственото его. Осъзнаем ли, че не сме ние тези, които говорим, мислим, решаваме, а го прави егото ни, и започнем ли да го наблюдаваме, се случват положителни промени. Само не трябва да се упрекваме, че сме го оставяли да ни ръководи. Когато не приемаме нещо, то не може да се промени. Трябва да си разрешим да сме хора, да допуснем, че имаме още да учим и да се променяме. Осъзнаем ли егото си, можем да си дадем сметка, че ако нещата, които казва другият, ни нараняват, те са свързани не с него, а с егото му.

следваща страница »
ТВОЯТ КОМЕНТАР
ТВОЯТ КОМЕНТАР