13 въпроса към... Ирина Тенчева

eva.bg 03 май 2019

С кого разговаряте напълно искрено и пред кого разкривате сърцето си? Това е първият от 13-те въпроса в анкетата, с която списание EVA стартира своята нова онлайн рубрика „Говори с ЕVA”. Обръщаме се към различни възрасти и професии с желанието да поговорим искрено и да чуем тяхната гледна точка за нещата от живота. 13 въпроса, 13 отговора. Всеки петък на eva.bg. Говорят хората, които ни вдъхновяват и ни карат да вървим напред. Надяваме се и вие да бъдете един от тях.

Ирина Тенчева – човек с над 40-годишен житейски опит, 15 от които натрупан в сферата на медиите и комуникациите, създател на Irituali – пространство за храна, изкуство и ритуали. Главен иконом и вдъхновител на шестчленно семейство, съпруга и майка на три деца.

С кого разговаряте напълно искрено и пред кого разкривате сърцето си?

Не мога да говоря неискрено с никого. А несправедливости не мога и да премълчавам. Има хора, пред които споделям повече лични неща – това са майка ми, мъжа до мен, вече порастващите ми деца и няколко приятелки. Но тъй като в момента, отговаряйки на тези въпроси, също съм напълно искрена, ще призная, че няма човек, който да знае всичко, което нося в сърцето си. Няма такъв човек. И това не е, защото съм потайна или съм с нещо специална. Просто мисля, че всеки от нас има някакво пространство вътре в себе си, в което се съхраняват събития и емоции, които никога не биват вербализирани. Това е някакъв ефирен багаж, някакво ехо от случките по пътя ни, които сме интерпретирали единствено с душата си и тази интерпретация си остава просто като образ и чувство в “албума със снимки от земния ни път”.

Как тълкувате сентенцията "Мълчанието е злато"?

Мога да тълкувам тази сентенция по най-противоположни начини - от абсолютно отхвърляне, когато става въпрос за премълчаване и развиване на примиренческо поведение спрямо обстоятелства, които накърняват човешкото достойнство (като домашното насилие или всичките форми на дискриминация), до пълно приемане и готовност да си я татуирам някъде по тялото (хахаха... в кръга на шегата, разбира се), за да ми напомня, че цялата енергия, която изразходваме в говорене (независимо дали става дума за социални мрежи или празнословие, налагано от социални обстоятелства), често е по-добре просто да бъде влагана в действие.

Думите имат смисъл да бъдат изричани, когато могат да променят нещо към по-добро. Дали това ще е настроението на общуващите, дали ще е нивото на познание или оптимизъм или ще доведат до промяна на някое наглед малко решение (а знаем, че малки решения няма...) Вярвам, че в комуникацията трябва да има обмен и последствия, за да има смисъл от нея. Ако няма кой да те чуе/възприеме и ако ти не се чуваш е по-добре да замълчиш.

Това са разсъждения на тема мълчание, а моя любима перифраза на тази сентенция е “Тишината е злато”. За мен липсата на шум е сред най-важните фактори за вътрешния баланс и за по-доброто функциониране на организма и душата ми. Имам нужда от тишина около мен и вътре в мен, както от сън и от вода.

Имате ли таен дневник? Как подреждате преживяванията си?

Бях на 14, когато започнах да описвам на хартия не толкова събитията от ежедневието ми, колкото емоциите, предизвикани от тях. Пишех понякога всеки ден, друг път през повече от половин година... и така докато се омъжих. Когато се разведох приятел психотерапевт ми каза, че е добре да унищожа целия товар на миналото си, за да го “надживея”. Тогава седнах, прочетох всичките тефтери и тетрадки, поплаках, запалих огъня в камината и изгорих всичко. Не знам доколко този “ритуал” ме е разтоварил, но от тогава нямам дневници. Продължавам да пиша: разкази, кратки стихове, както и писма до децата ми, в които разказвам за мен и за обичта ми към тях и които, вярвам, ще им отговорят на много въпроси някой ден...

Не ми остава време да подреждам преживяванията си. Може би времето, което прекарвам на морския бряг през лятото сама със себе си, може би това са седмиците, в които умът ми се дефрагментира, казано на ай ти език. Медитацията във всяка нейна форма прави точно това – пренарежда паметта, приоритетите и изчиства “бъговете” и ненужния умствен багаж.

Изборът, който определи/промени посоката на живота ви?

Животът ми е сменял посоката си неведнъж и да ви кажа честно, не мисля, че най-важните събития са били следствие от личен избор. Можем да си мислим, че управляваме събитията в живота си, че си поставяме цели и следваме план за постигането им, но... най-важните уроци, които преобръщат посоката (и душата) ни, те не са написани от нас в сценария. Любов, раздяла, раждане на деца, смърт на любим човек, създаване на велико художествено произведение... това не са лични човешки избори. Твърде големи са тези неща, за да ги решаваме ние, хората. И Слава Богу. Ние можем да избираме само как да интерпретираме тези указателни табели по Пътя си. Това е най-голямата ни свобода и отговорност.

Ако сега трябва да изберете професия, каква би била тя?

Винаги съм имала потребност да изразявам творческата си искра по повече от един начин. Била съм корпоративен пр, телевизионен водещ, но паралелно винаги съм развивала и хобитата си – писане, кулинария, приложни изкуства, духовни практики. Когато навърших 40 години реших да превърна хобитата си в бизнес, а професията си – в хоби. Днес влагам времето и труда си в Irituali - малко концептуално пространство, в което предлагаме храна за тялото и душата, а през свободното си време за удоволствие се включвам в някоя рекламна или инфлуенс кампания. Как да я нарека тази професионална формула – не знам.

Понякога, когато съм много уморена, се питам ако не се налагаше да изкарвам пари, дали бих работила? Дали не бих отседнала завинаги в гръцкото ни село и не бих се отдала на просто пребиваване в настоящето, в което основно да чета и да пиша и да си говоря с местните за времето и за новата реколта маслини... Дали това би ми било достатъчно и нужно ли е да си лепим някакъв етикет с професия след името, за да се чувстваме значими... ? Как мислиш, “Ева”?

Каква е вашата представа за щастието? А за нещастието?

Ние хората имаме проблем с пребиваването във време-пространството си. Мислим, че както часовникът показва часа, а компасът местонахождението ни, така в тази координатна система можем да наслагаме разни неща, като щастие и нещастие. А те всъщност не съществуват. Предпочитам по-скромни понятия като “радост” и “тъга”, които описват реакциите ни на определени събития. Изпитвам радост и благодарност, че децата ми са здрави, че имам любов в живота, че имам майка, че имаме храна и дом с топла вода, че имам възможност да създавам неща, които да радват хората, че имам сетива да изживявам толкова красота около мен от природата, от изкуството на артистите...Някой може да нарече щастие всичко изброено, но то е щастие единствено ако го цениш, ако го забелязваш... Тъгата пък винаги също тлее дълбоко в мен. Извира от празнините, останали след смъртта на хора, които обичам, от скъпи неповторими спомени от детството, както и от разноликото човешко страдание, което виждам всеки ден и което няма как да ме остави безразлична и балансирана за дълго... Това е махалото на човешкия чувствен свят, за което говорят будистите – ту си горе, ту със засилката на “горе” слизаш “долу”...

Отвъд тези събития е онова, към което всеки по-осъзнат човек се стреми - вътрешният ти мир и баланс да не зависят от външни събития. Казано на жаргон “да си над нещата”. Без усилия да живееш с усещането, че на фона на Голямата Вселена и Големия Смисъл твоите емоции, успехи и неуспехи нямат особено значение, което пък да ти даде чувство за виталност, свобода и способност да се радваш на настоящето без да го интерпретираш. Понякога се докосвам до тази нирвана.

Но всичко това са само философски дрънканици ако човек изпитва силна физическа болка. Затова най-просто казано – щастие има, когато няма болка.

Кои са трите думи, които ви описват най-добре?

Креативна, емпанична, понякога меланхолична.

Кого или какво следвате в Инстаграм?

Още не съм опознала добре всички възможности на тази платформа, но установявам, че ми е по-приятна от Фейсбук. Следвам основно страници и хаштагове, които ме разтоварват и вдъхновяват на духовни и кулинарни теми, интериор и декорации, каузи и личности, които харесвам, като Jameela Jamil и Jada Pinkett Smith.

Какъв талант бихте искали да притежавате?

Свирила съм 5-6 години на пиано. Иска ми се да бях продължила и да можех да пея.

Може ли любовта да бъде безусловна?

Да, сигурна съм, че може. Такава е любовта към децата ни, когато ги родим. Такава е и любовта ни към каузите, в които вярваме и на които се посвещаваме безвъзмездно. Така обичат кучетата – без да искат нещо в замяна.

Засега безусловна е и любовта на планетата ни към нас, нейните дребни обитатели, които ежедневно й нанасят толкова големи щети.

За какво използвате парите си?

За подаръци към близките ми – от ежедневния пазар за дома ми до специални изненади и преживявания за хората, които обичам.

С какво са свързани страховете ви?

Със здравето и живота на хората, които обичам.

Какво ви кара сутрин да ставате от леглото?

Уви, в 90 % от случаите в 6.40 сутрин ме вдига алармата на часовника. Недоспиването и неестествените за организма ми ранни часове за ставане са ми проблем още от училище. В по-хубавите утрини ставам от леглото заради слънчевата светлина, аромата на кафе и усещането, че днес ще създам и изживея нещо красиво.

 

5 КОМЕНТАРА
5
Валентина
29 май 2019, 15:51

"Главен иконом и вдъхновител на шестчленно семейство, съпруга и майка на три деца." Нима "брои" и дъщерята на Иван ? След толкова грозни думи по адрес на майката на Ава, едва ли, вече порасналото момиченце мисли Тренчева за "Вдъхновител". Никой не я мрази, тази нищо не значеща за другите женица -просто хората се дразнят от неискреността и нахалното, натрапчиво присъствие навсякъде и на всяка цена. ДОСАДНИЦА.

4
Ella
06 май 2019, 00:44

До #1:
Защо бъркате позьорството и заучените фрази от евтини книжлета по самоусъвършенстване с добро говорене?
Кухостта и въздухът под налягане на тази личност е сравним само с една нейна себеподобна - Ива Екимова. Никога не мога да преценя коя от двете е по неприятна, защото и двете са ми единица мярка за наглост без грам покритие.

3
Рали
04 май 2019, 22:34

Аболютно съм съгласна-нека са щастливи! Определено и аз не бих желала да имам допир с такъв човек, а да не говорим да ми е еталон-абсурд! Смешното е, че тя се възприема и иска да бъде пример-все знае, все може.....тя все е недоспала, все натяква как гледа 3 деца, как работи....С финансирането от мъжа си (за което няма нищо лошо) за да си отвори ресторант и да си развива хобито, гледачката и чистачката вкъщи е смешно да се жалваш и самоизръкваш постоянно колко ти е трудно и колко супер-мама си....А какво да кажат оставените жени, работещи и гледащи сами децата си....С всичко друго мога да я свържа, но не и с “майка на десетилетието”- това е пародия!!!! Купена пародия-хитруша е тя! Силна, амбициизна, но за себе си-егоист! Наистина може би най- недолюбваната дама в БГ....

2
Васи
04 май 2019, 21:30

Аз разбрах едно нещо - не любовникът или любовницата развалят семейство или връзка. Аз бях предадена от човека с който прекарах 10 години заради друга жена. Ами... просто не я виня! Тя може да бъде с когото си иска! Той ме предаде. Но си тръгнах с достойнство! Разбрах, че нещата в един момент се изчерпват и трябва да умеем да продължим смело напред.
Ирина определено не е моя еталон за достойна жена, но пък е намерила своя пристан и очевидно с Иван са щастливи. Ние какво мислим, няма значение.

Още коментари
ТВОЯТ КОМЕНТАР