Джоузеф Ал-Ахмад влезе в киното през аварийния изход

... но ето че сега е на подстъпите към парадния вход. Млад, красив и талантлив, внукът на голямата българска поетеса Ваня Петкова е истински представител на своето поколение – дете на света, винаги готово да го превземе

Ирина Иванова 06 май 2019

Снимка: личен архив

 

Как се запали по киното?

Започнах с рисуването. Като дете много обичах да гледам анимационни филми и дълго време исках да стана аниматор. Истинската ми любов към киното се роди някъде в седми клас, когато веднъж избягах от училище и отидох в един от близките молове. Исках да отида на кино, но понеже нямах достатъчно джобни пари, трябваше да намеря алтернативен начин. Разхождах се часове наред из всички възможни коридори и накрая намерих задните входове към всяка кинозала, които винаги бяха отключени, защото са предназначени за аварийни ситуации. Влизаш и гледаш, без да знаеш на кой филм ще попаднеш, нито кога е започнал. Първият, който гледах, бе „Гадни копилета“ на Куентин Тарантино. Така се влюбих в киното – хулигански. Година по-късно, през 2010 г., ме приеха в Националната гимназия по приложни изкуства „Св. Лука“, специалност Рекламна графика, където ми минаха едни от най-незабравимите години и се срещнах с хора, които завинаги ще останат в сърцето ми.

В момента учиш в едно от най-престижните висши училища за кино в света – ВГИК в Москва. Как го избра? Повечето твои връстници предпочитат да отидат на Запад.

Според американското издание The Hollywood Reporter ВГИК е в топ 15 на най-престижните университети за филмово изкуство в света. Това, както и фактът, че на всички студенти стипендианти им се предоставя уникалната възможност да снимат за сметка на университета три професионални филма с най-съвременно оборудване, бяха сред главните причини да избера именно ВГИК. Институтът е легендарен и с това, че е първият киноинститут в света, навършил 100 години (през 2018 – б.а.). Там са учили и легендарни имена като Андрей Тарковски, носителят на Оскар Никита Михалков, Сергей Бондарчук. Практиката, която придобих по време на обучението си там, ми показа, че един добър режисьор трябва да разбира от всички дейности на една снимачна площадка. И особено от актьорско майсторство, с което смятам да се заема още по-сериозно.

Филмът „Мотиви“, с който спечели като режисьор двете награди на декемврийското издание на Los Angeles Film Awards, е твоя студентска работа. И е криминална история. Какви филми искаш да правиш?

Това не е типичното „криминале“ с постоянни престрелки и събиране на пръстови отпечатъци. Разказва историята на брат и сестра и техния попечител – известен руски бизнесмен, който една вечер е намерен застрелян в подземен паркинг. Паралелно се проследяват и двамата инспектори, разследващи делото, на които им се налага непрекъснато да правят избор дали да престъпят или не собствените си принципи в името на висшата справедливост. Вдъхновиха ме филмите на Дейвид Финчър, например „Седем“ и „Не казвай сбогом“. Едно от най-трудните неща беше кастингът, като за една от ролите избирах измежду 30 кандидатки и в крайна сметка се спрях на 15-годишната актриса Валентина Ляпина, която въпреки крехката си възраст има зад гърба си над 30 филма и сериали. Също така имах честта да работя с известния в Русия актьор Михаил Богдасаров, който изигра главната роля. Другата най-голяма трудност беше постсъветската бюрокрация, с която се убедих, че няма смисъл да се бориш, а най-добре да намериш креативен начин да я надхитриш. Филмът вече е изпратен до някои от най-престижните фестивали в Европа, САЩ, Канада и Русия и се надявам, че ще ни селектират. В бъдеще бих искал да пробвам уменията си в различни жанрове, за да разбера в какво съм добър и в какво не съм.

« предишна страница
ТВОЯТ КОМЕНТАР
ТВОЯТ КОМЕНТАР