Тогава коя е твоята територия в къщата – плетенето, бродирането, приготвянето на вишновка по стара семейна рецепта?

Хващаш ме натясно, нито едно от изброените не го владея. Аз съм личният асистент на пералнята, а това, повярвай ми, си е сериозен ангажимент при наличието на трима мъже вкъщи. Мия чинии, опитвам се да вкарвам ред в хаоса (рядко се получава докрай) от разхвърляни дрехи, учебници, слушалки, книги и прочее неща, които децата редовно посяват из цялата къща.

Най-романтичният жест, който си получавала? И правила?

Винаги са ми били любими моментите, в които единият казва хайде да заминем за еди-къде си, и просто го правим. Едно време много пътувахме така. Преживяването заедно е най-ценното.

На кое място би искала да се събудиш в една мечтана сутрин с много време в нея?

С шума на вълните, на брега на морето. Или на палубата на някой кораб. Бих се излежавала с книга в ръка, наслаждавайки се на безвремието.

Успяваш ли понякога да си изключиш телефона?

В последните години единственият момент, в който наистина мога да захвърля телефона, е през лятото, когато „Преди обед“ е във ваканция. И го правя с голямо удоволствие. Макар и не буквално, но това е периодът, в който телефонът е просто телефон, тоест средство да се свържеш с някого, ако има нужда. Обикновено поне седмица-две прекарваме в Балкана, където така или иначе почти няма обхват, така че електронно-дигиталният детокс ни е гарантиран.

Какво би правила в една идеална вечер и на кое място ще е тя?

Може да прозвучи клиширано, но наистина по-важно от това „къде“ е „с кого“. Така че за идеалната вечер има два варианта – вариант едно с Вельо, някъде извън забързаната рутина на деня, с достатъчно време само за нас двамата, или вариант две с моята женска група – приятелките ми, с които мога да си говоря за всичко.

Кой от световния елит би поканила на вечеря? Кой твой специалитет би им поднесла?

Опра Уинфри, Серена Уилямс, Илън Мъск, Джеф Безос, Фредрик Бакман, Дж.К.Роулинг… все хора, с които си пожелавам един ден да говоря. Бих ги разпитвала за тях самите, за това какво ги задвижва, как се раждат идеите им, какво ги прави щастливи, как се справят с провалите и още купища неща. Що се отнася до специалитетите – както вече си признах, не съм особено добра, така че… Освен да им завия по една палачинка, не знам.

От изброените Серена Уилямс ми се вижда най-спорна, особено след скандалната й изява на US Open. Защо тя?

Интересна ми е, включително и заради това, че може да си позволи да се държи така. В биографията й има куп неща, за които бих искала да чуя от самата нея. Осем месеца след като роди беше обратно на корта, печелейки. На мен това ми се струва свръхчовешко. Бих я питала включително какво си мисли, че постига, правейки инстаграм профил на дъщеря си едва ли не от ден първи.

Ти доволна ли си от себе си като майка? Ако можеше да дадеш на децата си една суперсила, каква щеше да е?

Давам най-доброто от себе си. Надявам се един ден, когато децата ни пораснат, да имаме основание да кажем, че сме се справили достатъчно добре като родители. Иначе, предвид перфекционизма, който ме гони, ми се иска да успявам да съм по-търпелива за някои неща, по-малко изискваща за други и по-спокойна като цяло. А по въпроса със суперсилата – не им трябват суперсили, достатъчно е да вярват в себе си, да не се страхуват да опитват, да не се отказват лесно и да имат късмета да попаднат на готини хора.