текст ирина иванова
фотография личен архив

Облечена е спортно и в черно. Носи екстравагантни очила с правоъгълни черни рамки и прозрачни стъкла. През 1995 г. направи бляскаво ревю на Джанфранко Ферре и доведе самия него в България, за което получи наградата "Златна игла". Освен Ферре, харесва също дрехите на Гучи, Армани, Кавали. Изобщо модата й е голяма страст.

 

"Всъщност киното е истинската ми страст. Модата е само увлечение. Въпреки че самата аз се определям като fashion victim (жертва на модата - б.а.) и съм си болна на тази тема. И все пак най-важно за мен винаги е било киното."

Учила си режисура в НАТФИЗ. В момента си продуцент в "SuperNova Productions ". Защо се насочи към продуцентството?

Майка ми е известна актриса в Русе, баща ми беше шеф на културата там, самата аз дълго време се занимавах с класически балет. Живях дълги години в Швейцария и там се научих на дисциплина, а също и на мениджмънт. Оказа се, че комбинацията от артистизъм, дисциплина и познания по мениджмънт е онова, което е нужно, за да се занимаваш с продуцентство. И аз се захванах с това.

И как съчетаваш мениджмънта и изкуството?

Мениджмънтът е най-голямото изкуство. В киното продуцентът е нещо като диригент. Той трябва да познава идеята и да има изградена визия за филма от А до Я. След това трябва да намери точните хора, с които да го осъществи. Изисква се изключителна организираност и никаква пристрастност към точно определени актьори или режисьори. Никакви компромиси. Само така се получават тези велики филми, на които плачем.

Плачеш ли на филми?

О, редовно. Все още умея да гледам кино просто като зрител. Благословена съм, че мой учител е най-великият човек на българското кино - Людмил Стайков. Той, единствен в България, е едновременно и продуцент, и режисьор, и актьор дори.

Интересуваш ли се от състоянието на българското кино в момента?

Мисля, че историите, които се снимат тук, си остават разбираеми само за нас, малко е трудно да бъдат приети от чужда публика. А имаме такава национална история, за която могат да се правят филми и те да бъдат разбрани навсякъде. Но е необходим фантастичен мениджмънт и много пари.

Не съм съвсем съгласна. Преди години иранското кино направи бум на кинофестивалите, пък Иран не може да се нарече свръхбогата държава.

Трябва да открием тема, която да е лично наша и в същото време - общочовешка. Не знам защо сега не се направи филм, да кажем за Яворов или за Пенчо Славейков - изключителни хора. Или Йовков...Вместо да се опитвам да адаптираме чужди културни модели у нас, трябва да погледнем какви личности и каква история имаме.

Защо замина за Швейцария?

Бях омъжена за швейцарец и живях там доста години. Това ми даде възможност да се запозная с невероятни личности и да науча много неща. Моят мъж, когато разбра, че ще уча кинорежисура в България, каза: "Ти луда ли си? Заминаваме за Лос Анжелис. Чула ли си някой българин да е направил нещо в киното?!" Тогава му показах обложката на филма "Рамбо: Първа кръв" и името на режисьора: Тед Кочеф. И той остана с отворена уста.

Трудно ли ти беше да се приспособиш към чуждия начин на живот?

Аз имам швейцарски паспорт от 1988 г. Швейцария е мечтата на целия свят". Обаче чувстваш пустота, празнота. Родината е нещо, което не може да се обясни. По-голяма е от всички нас. Иначе съм о кей и в Америка, и в Италия, и в Швейцария. Но като си дойда тук, ми се обръща сърцето.

Къде в България обичаш да ходиш?

Достатъчно ми е да пътувам по магистралата. Да гледам гората и небето и просто да чувствам, че съм си у дома. Влюбена съм в нашата природа. Изобщо влюбена съм в България.

Ще се върнеш ли за постоянно?

Сега имам намерение да остана около шест месеца. Успяхме да сключим договор с един от най-известните сценаристи и продуценти на Холивуд, Рон Бас, който, както знаеш, вече беше тук по наша покана - да се запознае с България и да напише сценарий за филм, който искаме да снимаме тук. Изобщо искам да докараме Холивуд в България. Имаме десет филмови проекта, върху които нашата продуцентска къща ще работи следващите пет години.

Кажи ми, срещала ли си се с много звезди?

Да. Познавам Крисчън Слейтър, Дарил Хана, Вал Килмър, Патрик Суейзи ми е много добър приятел, Стивън Сегал също. Джош Хартнет.

Каква е мечтата ти?

Както казах, основната ми амбиция е да доведа Холивуд тук. Но не този Холивуд на третокласните екшъни, каквито се снимат сега у нас. Искам нашата продуцентска компания да доведе Холивуд на големите, "вечните" филми. Филми като "Рейнман" или "Амадеус".

Какво е нужно, за да успееш?

Освен всичко друго, и късмет. Спомням си какво каза Ал Пачино, когато му връчиха "Оскар": "Бих искал да поделя наградата си с други актьори, които са не по-малко талантливи от мен, но не са имали моя шанс".

А каква е цената?

Цената е самота. Пак ще цитирам, този път Маргарет Тачър: "Понякога се прибирам вечер вкъщи и, ако ми е дошло прекалено, проливам някоя сълза - тихо и сама".

Как преминава един твой ден?

Сега, когато съм в България, си лягам в 6 сутринта и ставам в 12 по обяд, понеже работя с Щатите и часовата разлика налага да провеждам телефонните си разговори през нощта. Така че 6 часа от денонощието ми преминават в телефонни разговори.

Този ритъм не е ли изтощителен? Умееш ли да почиваш?

О, не. И не спортувам. Аз съм абсолютен работохолик. Вероятно ще се поспра за малко, когато си родя дете.