„Никога не е късно“ казва на майка ми, която е в болница след прекарани серия малки инсулти, красива зеленоока лекарка. Доц. д-р Любина Веселинова влиза в отделението по неврология, за да консултира пациентите за рехабилитация и физиотерапия, отделението, в което работи. За мама лекуващият я лекар отсече, че е късно да се прави каквото и да било, минало е време след ударите в мозъка й и пораженията са необратими. „Никога не е късно“ обаче покапва като мед от устните на Любина. И ни изпълва с надежда, кураж и упование.

Очевидно се срещнахме с доктор, който спазва принципите на лечението в точната им последователност, формулирана от Авицена: „Лекарят има три инструмента в борбата срещу болестта – дума, растение, нож“. Дума най-напред. Добра дума. Все още ми предстои да разбера, че д-р Веселинова е в специални отношения с думите, с красивите, изпълнени с позитивна енергия смислени думи – тя пише поезия. Но нека да стигнем до поезията в живота на тази дама, която в качеството си на военен лекар преди две години е била медицински директор на мисията на ЕС в Босна и Херцеговина. И оттук нататък ще наричам д-р Веселинова просто Любина, като любов. Защото тя я носи, излъчва и както сподели: „За мен всичко е любов според начина, по който можеш да я усещаш и да я дадеш.“

медицината на магнитните полета

Избрала я за професия и по любов, и по семейна традиция – първата специалност на баща й е неврология, втората – патолого-анатомия и морфология. Майка й е микробиолог. Но преди да стигне до медицината, Любина, завършвайки езикова гимназия в Пловдив, се раздвоявала между нея и правото. Вслушала се в коментар на баща си – той бил, че в медицината родителите й имат възможност да са до нея, да я подкрепят в развитието и изграждането й като лекар. Обмислила го, понякога на младите и това им се случва, и поела по пътя на семейната традиция. Доколкото физиотерапията има доста общо с неврологията, съзира подсъзнателната генетика от баща си.

Физиотерапията е от онези любови, които се появяват в процеса на съжителството, казва Любина. Знаете как младите медици най-страстно се влюбват от пръв поглед в хирургията, която им позволява да лекуват героично – с „един замах“. Та от началото Любина не само не била привлечена, а и не разбирала тази наука, физикалната терапия. Имала само горещите съвети на двама важни мъже в живота й – баща й и съпруга й. В годините, когато завършвала, физиотерапията се изучавала само за един семестър в трети курс. „Четеш пропедевтика на големите медицински дисциплини и изведнъж ни в клин, ни в ръкав – физика. Сега вече обучението е изместено в по-горен курс, когато има по-сериозна клинична база. Преподаването и разбирането към специалността и нейната значимост е различно“ – казва Любина.

Когато трябвало да прави избор на клинична специалност, тя се насочила към акушерство и гинекология. За кратко била доброволец в Майчин дом. И тъкмо щяла да започне платена специализация, увеличили таксата за обучение така, че станала непосилна за нея. Вече имала бебе, съпругът й пътувал много. Нито за миг обаче не се упрекнала, че в името на кариерата не е оставила за по-късно семейството и детето.