от пръв поглед Иван, от втори – пак Иван

Още не била завършила първи курс медицина, когато решили с мъжа й да се женят. Срещнала го на Пловдивския панаир, където през ваканцията в последните седмици преди да започне първия си семестър в медицинския институт работела на информационното гише в една от палатите. Иван Веселинов, вече утвърден служител в едно от най-големите тогава външнотърговски дружества, бил поразен от зелените очи на момичето, чието внимание привлякъл, питайки го нещо, свързано с изложението. А Любина – пленена от високия черноок красавец, който я пожелал за съпруга. Прехвърлила се в Софийския медицински университет и само след един курс прекъснала следването си – искала да си отгледа Милослав нормално, а не между лекции и упражнения. Поне в началото. Напразно баща й се опасявал, че ще се откаже да продължи. С огромната си амбиция, работоспособност и порядъчност дъщеря му се справила и с ученето, и с бебето. Една оценка „мн. добър“ я отделила от отличния успех при завършването й. Докато се ориентира в новата конкурентна ситуация, започнала работа в столичната хигиенна инспекция, но много скоро побързала да напусне, за да не загуби усещането си за клиника. Без да се прости с желанието за акушерството и гинекологията, се насочила към физиотерапията. Като към нещо временно и подходящо, докато намери възможност за желаната специализация. Собственият й характер обаче й спретнал лоша шега – тя не е от хората, дето се отказват. И захванала се с нещо, което макар и като заместител, тя някак си трябвало да доведе до край.

добра дума за физиотерапията

„Физикалната медицина не може да замести хирургията, но една брилянтна хирургическа интервенция, ако не е последвана от брилянтно изпълнена рехабилитация, може да опорочи всичко. Много заболявания могат да бъдат повлияни чрез факторите на физиотерапията“, споделя своите разсъждения Любина. И продължава с това, че сериозна част от мегасхемите за лечение могат да бъдат сведени до необходимия минимум и да бъдат допълнени от физиотерапевтични процедури.

Не я разбирала Любина в началото тази наука, а и тя, науката физиотерапия, не правела нищо, за да я улесни в разбирането. На младата лекарка й трябвало доста време, за да види връзка между тези два мастодонта – физиотерапията с нейните лечения чрез токове и специална гимнастика, и онази медицина, която била изучавала и за която имала усещане. Как да съвместиш познатата патология и болестност на организма с лечението с физикални фактори? И кои точно, и кога? Години наред това бил основният й кахър. Чак след време Любина приела физиотерапията като мощен съюзник и се оказала безвъзвратно влюбена в нея. Особено когато се захванала с електромагнитните полета, нещата взели да идват по местата си. „Все още – смята тя – има подценяване от неразбиране на възможностите на физикалната терапия, но това е и по вина на нас, физиатристите (у нас от десетилетия познати като физиотерапевти). На Запад и в САЩ всеобщото схващане за физиотерапия е Gym – лечебна гимнастика, напоследък като израз на развитието на технологиите и роботизирана. У нас и в т.нар. Източен блок науката по модела на съветската школа интегрира електротерапия с всички други естествени фактори, включително и кинезитерапия.

С голям хъс Любина се включила в промените, които започнали през 2003 година – създаването на медицински стандарти по европейски образец. Работила буквално денонощно, но тя обича така. Нямало никаква база и с радост и удовлетворение създавала стандарта, който работи и сега.