След като Силви Вартан издаде своята книга изповед "Между сянката и светлината", тя стана най-продаваната книга във Франция за 2004. В предговора на българския превод Силви Вартан пише: "Безкрайно щастлива съм, че най-накрая мога да видя книгата на живота ми на езика на ранното ми детство!" ЕВА предлага кратка анотация на книгата, издадена у нас от ИК “Слънце”.

Детството в България
Силви се ражда на 15 август 1944 г. в болницата в Искрец. Семейството й се е преместило в близкото село Лъкатник заради американските бомбардировки над София. Идва на бял свят в деня на Св. Богородица с малък белег на дясната ръка - нещо като коронка с кръст. Когато майка й напуска болницата, една циганка предрича, че дъщеря й ще бъде галеница на съдбата. Само след 17 години предсказанието ще се сбъдне. След края на войната семейство Вартан живее в къщата на дядото по бащина линия. "Сигурно нямаше да съм жената, която съм днес - пише Силви, - изпълнена с упорита вяра в живота, граничеща с инат, ако през първите години на детството ми не бях живяла в къщата на дядо ми." За нея той е най-силният човек на земята, а светът му, изграден от ред и уважение, я изпълва със сигурност. Жорж - бащата на Силви, работи във френската легация. Свири на акордеон и на пиано, композира, рисува, прави скулптури, пее на дъщеря си френски песнички. Майка й - Илона, е унгарка, дошла в България с баща си, известен архитект, поканен след войната да участва в обновяването на София.
Първото им дете е Еди - по-голям от Силви със 7 години. Силви е на около 4 годинки, когато се местят в собствен апартамент, но след 9 септември властите настаняват у тях двама мъже и една жена и те завземат хола и стаята на Силви, а баща й е уволнен. Тогава Жорж Вартан, роден във Франция в семейството на богати търговци на зърно, подава документи за паспорт във френското посолство. След месеци на мъчително чакане идва денят, в който се качват на влака за Париж. Силви плаче, осъзнала, че детството й си е отишло завинаги.

Спасение във Франция
Пристигат на Лионската гара на 24 декември 1952 г. и празнуват първата си свободна Коледа. Четири години живеят в една стая в евтин хотел. Силви спи на едното легло с майка си, Еди - на другото с баща им. Жорж започва работа като доставчик в магазин за карантия, Илона става счетоводителка в същата фирма. Живеят на ръба на мизерията. Вечер, когато всичко потъва в тишина, около леглата им се разхождат мишки, които плашат до смърт Илона. Веднъж Силви й казва: "Мамо, като порасна, ще ти купя къща, замък и ще си почиваш!" Изпълнява обещанието си през 1963 г. - 10 г. след пристигането им във Франция. Тогава купува голяма и красива къща от края на 19 в., построена сред парк в Локонвил, малко селце на река Оаз. Вече печели достатъчно, за да може да поеме издръжката на родителите си и те да си почиват.

Славата
Еди става артистичен директор на музикална къща ДЕКА. Благодарение на него Силви открива Ела Фицжералд, Дюк Елингтън, Рей Чарлз, Бренда Лий… Скоро птичето каца на рамото й. Еди я взема спешно от училище, за да запише женската партия в песента "Без гориво" - моден американски хит с нов аранжимент. Мъжката партия изпълнява Франки Жордан. И макар че вижда музикално студио за първи път и трябва да пее с три тона по-високо от обичайния й диапазон, Силви се справя чудесно. Плочата е издадена през юни 1961 г., песента е сред най-продаваните. Силви получава първите си хонорари и дълго е объркана: само за един следобед е получила толкова, колкото родителите й изкарват за месец. Заедно с Франки Джордан пеят "Без гориво" по телевизията и за един ден Силви става звезда. "Тя е 17-годишна, с дяволити очички, с късо постригани руси коси и пее рок много изтънчено", пише всекидневникът "Ла прес". Скоро тя записва първата си собствена плоча. Следва първото й участие в "Олимпия" - известна концертна зала с 2000 места. Излиза на сцената с рокля на Тед Лапидюс, цялата в бели дантели, и "чудото стана. Аз, която се изчервявах веднага щом някой ми обърнеше внимание, с излизането си на сцената открих у себе си друго момиче. Сякаш сцената ми даваше възможност да забравя коя съм, откъде идвам." Успехът й е като лавина. Напуска училище и се отдава на пеенето. Записва втора и трета плоча и продава над милион екземляра, през 1963 г. отново пее в "Олимпия" в концерта "Идолите на младите". И макар че привържениците на старата школа й предричат кариера на еднодневка, тя години наред триумфира в "Олимпия", пее в Двореца на конгресите пред 4000 души, възкресява позабравения във Франция мюзикъл, прави околосветски турнета, запленява Америка и Япония, снима в няколко филма, организира свои пред-а-портета и десетилетия диктува модата сред връстничките си, които я копират във всичко.

Силви и Джони
Първата среща на Джони Холидей и Силви е на една вечеря. Нахаканият рокер, който се търкаля по сцената и докарва залата до истерия, притеснено мълчи. Малко по-късно на общо турне в Женева Джони изпраща при нея секретаря си, за да я попита дали иска да излязат заедно. След това отива в дома на Силви и обяснява на баща й, че чувствата му са сериозни. През май двамата са на корицата на "Здравейте, приятели" и слухът за годежа им се тиражира в пресата. На 15 август - 19-ия рожден ден на Силви, Джони й подарява зелен Остин Купър. През есента заминават за Америка. "През нас преминаваха тръпки на луда страст, удоволствието, щастието и романтиката ни опияняваха", спомня си Силви. На 15 октомври, вече в Париж, обявяват официално годежа си. Сватбата е на 12 април, понеделник, 1965 г. в Локонвил. "Представях си я в тесен кръг, интимна, пълна с емоции, с нежности", пише Силви. Репортерите обаче са наоколо още от неделя. Селото е обсадено от автомобили, мотоциклети и колела, на всеки прозорец около малката църква има по един фотограф, гробището до църквата е изпотъпкано от тълпата, която едва не помита бабата на Силви, пристигнала за церемонията от България. "Двойка без деца е като лятно небе без слънце", казва Силви в първото си интервю след сватбата. "Дете няма да има и точка", отсича общият им импресарио Джорж Старк. Джони се разкъсва между опасността да провали кариерата си и желанието за нормално семейство. Проблемът е разрешен от само себе си - в края на 1965 г. Силви забременява. Това обаче е началото на края на връзката им. Джони тръгва по турнета и изчезва от живота на съпругата си. Тя приема отчуждението му като предателство. Давид идва на бял свят на 14 август 1966 г. Джони е на турне в Италия. На следващия ден недоверчиво наблюдава сина си. Лека целувка по бузката му, друга - за Силви, с това интимностите приключват. Заминава на следващо турне. Връща се на 10 септември, на летището го чака адвоката му, за да му съобщи, че Силви иска развод. Джони изпива опаковка сънотворни и си прерязва вените. Силви остава при него "не както се сдобряваш след скандал с любимия, а както се протяга ръка на едно нещастно дете". Отношенията им са на приливи и отливи. Плод на едно от затоплянията е втората бременност на Силви през 1973 г. Четири месеца по-късно, тя губи бебето. Джони отново не е до нея. През лятото на 1980 г. два пъти пеят в дует, но Силви е категорична: развеждат се на 5 ноември 1980 г., 15 години след сватбата им.

Срещи със смъртта
На 11 април 1968 г., пътувайки към Париж от Грорувр, колата на Силви е блъсната челно от камион. При катастрофата умира най-добрата й приятелка Мерседес, която седи на предната седалка до нея. Силви е с дълбока рана на брадата, счупена ръка, черепна травма и множество охлузвания. Въпреки физическата и душевна болка, тя спазва всичките си договори и пее в Италия и Испания. От този нейн период е песента "Марица", вдъхновена от българските й корени. На 20 февруари 1970 г. смъртта отново я причаква на завоя на селски път. Този път на волана е Джони. Той е на турне в Източна Франция, Силви е с него, за да го подкрепя. На път от Страсбург към Безансон Джони се подхлъзва на замръзнал участък и обръща колата в канавката. По лицето на Силви не е останало здраво място. Напуска болницата цялата в шевове и със сини подутини. След една ослепителна година, посветена на големите телевизионни шоу-програми, турне в Африка и собствено шоу в телевизия РАЙ - "Допиа, Копия", в кариерата й настъпва пълно затишие. Заминава за Ню Йорк при проф. Бърнард Шаймън, възстановил лицата на деца, жертви на бомбардировки. Докато текат операциите, взема уроци по танци при известен хореограф на "Бродуей", защото има идея да превърне концертите си в атрактивно музикално шоу. Връща се във Франция и започва да подготвя нов концерт в "Олимпия", но съдбата й е отредила още една среща със смъртта. На 17 юли 1970 г. умира баща й. В негова памет през 1972 г., в "Олимпия", където е за седми път, облечена от любимия си дизайнер Ив Сен Лоран, тя взривява залата с песента "Баща ми" и с великолепното съживяване на мюзикъла.

Тони - мъжът на живота ми
През 1981 г., докато се възстановява след развода си с Джони, Силви получава покана за член на журито в Международния фестивал на песента в Токио. Тя се влюбва от пръв поглед в председателя му Тони Скоти, собственик на музикална компания "Скоти Брадърс Ентъртеймънт". "Бях обзета от еуфория, бях озарена, като опиянена от откритието си и в същото време напрегната до крайност"…, защото той е женен и изглежда, че бракът му е успешен. Между двамата прехвърчат искри, Тони също е запленен от Силви. Вътрешната му борба бушува една година. Сватбата им е на 2 юни 1984 г. в тесен семеен кръг. Когато си разменят халките, Силви плаче. През 1986 г. Тони става мъж на годината в Холивуд, 10 години по-късно "Фюртон Магазин" класира компанията му "Ол Америкън", която създава след брака им, начело на музикалните компании. Тони е това, което Силви е търсила цял живот: "Най-сетне и аз се чувствах в ръцете на някого, когото обожавах, уважавах и в когото имах огромно доверие".

Отново в България, дъщеря ми Дарина
Силви се връща в България през октомври 1990 г. с Тони, брат си Еди и сина си Давид. "Пред хотела ни очакваше пъстро множество. Усмихвах се, за да не оставя да ме завладее емоцията", спомня си тя. Концертът в Двореца на културата започва с "Я кажи ми, облаче ле бяло". Гласът й се разтреперва още при първите тактове, разплаква се. Песента свършва, хората стават на крака, аплодират и също плачат. След това пътуване в миналото тя възобновява връзките си с България. Създава асоциация за деца и възрастни в неравностойно положение "Силви Вартан за България". Пет години по-късно с Тони осиновяват българската си дъщеря Дарина. Силви е щастлива. Най-после желанието й да има второ дете се сбъдва. През декември м.г. тя бе наградена с орден "Стара планина" заради дейността на фондацията й - второто отличие по този повод, което получава от България. И този път Силви пристигна с много подаръци, които раздаде на организираната от нея "Елха за деца сираци".