Закуската беше възхитителна, закуската беше подигравка

eva.bg 30 декември 2018

„Спътник на радикалния мислител” от Алек Попов излезе преди 10 години, сега пред нас е новата му допълнена и преработена версия от издателство „Сиела“. В есетата в типичния си забавен, ироничен и аналитичен стил Алек Попов ни разхожда по картата на съвременните политически митове и поп култове.

В откъса, който ви предоставяме, той описва римския хотел „Ватикан Гардън“, напомняйки ни, че всичко е относително. И ако на някого му отмъкват леглото (?!) от хотелската стая, друг в съседство е доволен от закуската и персонала.

Във всеки случай, ако сте тръгнали на път, ви пожелаваме повече от второто и никак от първото. И може би през новата година не е лошо, както ни съветва Алек, „да се научим да извличаме щастието от възобновяеми източници като думите, образите, звуците.”

 

Откъс от „Спътник на радикалния мислител” от Алек Попов

Във Ватикана има поща, радио, банка, музеи, градини, дори миниатюрна железница, но няма хотел. Сградата за гости, където отсядат кардиналите по време на конклав, едва ли може да се нарече хотел в истинския смисъл на думата. Половин час преди края на работното време тълпите туристи трябва да се насочат към изходите и километричните музейни галерии опустяват. Зад вековните зидове се възцарява тишина и спокойствие. Във Ватикана може и да няма хотел, но за сметка на това много хотели в съседство носят името „Ватикан“. Един от тях, „Ватикан Гардън Ин”, разположен на Виа Германико, определено може да влезе в списъка на най-малките хотели в света, макар че със своите цели шест стаи трудно би конкурирал такива фаворити за книгата на Гинес като Grand Hotel de Kromme Raake или The Eh’häusl. Първият се намира в холандското селце Еенрун и се състои само от една стая, обзаведена в стил артдеко. Другият претендент, с разгърната площ 56 кв.м, е разположен в баварския град Амберг и работи вече почти 300 години. Но както се казва, конкуренцията не спи. Медиите съобщават, че в Лондон е отворил врати (по-точно врата!) наистина най-малкият хотел на света, който няма дори собствена сграда. Хотелът се помещава в луксозна каравана от типа „Еърстрийм“, 9 х 2 метра, с всички удобства, портиер, рецепция и червен килим, осигурени от веригата „Радисън“. Караваната се мести всеки ден в различни туристически точки на Лондон. На този минималистичен фон „Ватикан Гардън“ със своите три звезди и пластмасови цветя по первазите не блести с нищо особено освен с името си, навяващо метафизични асоциации. Хотелът заема част от партерния етаж на голяма римска къща от 19-и век. Навремето най-вероятно е представлявал самостоятелен апартамент, който впоследствие е нацепен на отделни кутийки, преградени с тънки стени от гипсокартон. Естествено, сайтът обещава далеч повече, отколкото реалността предлага. Градините се оказват най-обикновен вътрешен двор, който при нужда служи и за паркинг, а „уютната“ стая за закуска – неугледна тента с пластмасови стени, опъната в дъното на същия този двор. Обстановката претендира за известен шик с добре познатите стилистични фигури от 18-и век – драперии, фризове, позлатени рамки и полилеи със стъклени висулки – целящи по-скоро да отвлекат вниманието от такива подробности като кирта между плочките на банята, сапуна с къдрав косъм, забравен на етажерката, пластмасовите чаши за вода и гласовете, долитащи през картонените стени. Миниатюрната рецепция е затворена през по-голямата част на деня, скрита зад голяма картина с енигматични руини. Персоналът включва трима отнесени азиатци, потънали в света на електронните игри като монаси – в отвъдното. Мениджърът е достъпен предимно по телефон. Атмосферата на отсъствие се компенсира от видеокамерите, монтирани на всеки ъгъл. И правилата за вътрешния ред, окачени на най-видно място над леглото, рамкирани и остъклени, като десетте божии заповеди: Не пуши! Не внасяй храна отвън! Не хвърляй нищо в тоалетната! и т.н. Очевидно най-страшната забрана е: Не хвърляй нищо в тоалетната!, защото се повтаря и в банята. Престъпиш ли я, грозят те глоба до 550 евро и огънят на вечния срам.

 

Но може би всичко зависи от гледната точка? От настройката на съзнанието, както са казали древните мъдреци. Вярата прави чудеса. В това отношение „Ватикан Гардън Ин” е почти толкова неуловим и загадъчен, колкото и самото ватиканско царство на пет преки оттук. Достатъчно е да хвърлим поглед върху мненията и коментарите, оставени в TripAdvisor или Booking.com. Дали пък не става дума за два съвсем различни хотела?

 „Стаята беше истинско бижу! Безплатен безжичен интернет. Закуската беше обилна и разнообразна. Персоналът говореше прекрасен английски...“

„Стаята беше много малка, закуската – крайно оскъдна. Изобщо няма интернет! Персоналът е необщителен и не предлага никакво съдействие или информация на туристите. Липсва атмосфера.“

 „Прекрасно място за мен и моето семейство! Настаниха ни в просторна и най-вече чиста стая. Персоналът беше много възпитан и услужлив.“

 „За съжаление, не получих добро обслужване в този хотел. Отмъкнаха ми леглото (!?) и нощната масичка, без да ме питат... Рамката на вратата беше счупена и една вечер падна върху мен. Обаче не получих нито извинение, нито намаление или компенсация за това. Закуската беше мизерна, а кафето и топлата вода често не бяха топли.“

 „Закуската беше възхитителна! Включваше всичко, от което се нуждае човек преди един дълъг ден в Рим. Персоналът беше много любезен и отзивчив към нуждите ни.“

 „Закуската беше подигравка. Всеки ден липсваше по нещо, докато последния ден вече липсваше всичко – сокът, млякото, хлябът и т.н. Момичето, което сервираше, беше толкова грубо, че гостите се бояха да помолят за каквото и да било...“

 „Няма къде да приседне човек освен в стаята, която няма прозорци...“

 Изкушените от квантовата теория навярно ще заключат, че тук е намесена физическа аномалия. В резултат на разцепване на пространството или нещо подобно туристите хлътват в две паралелни версии на хотела: едната – отлично поддържана, с приветлив и услужлив персонал; втората – абсурдно организирана и занемарена, с незаинтересовани служители, настроени враждебно към гостите. По-циничните сигурно ще предположат, че положителните ревюта се постват от самия мениджър под различни псевдоними, за да неутрализират отрицателните – често срещан похват в света на маркетинга. Но има и трета хипотеза, свързана по-скоро със самата човешка природа, която предпочита да вижда предимно онова, което иска да вижда. Хората с лекота възприемат позитивните аспекти на реалността и с голяма неохота – негативните. Понякога просто отказват да ги забелязват – упорито и целенасочено – колкото и да се набиват на очи! С това могат да се обяснят и редица политически феномени. I refuse to be a victim! – повтаряше си отчаяно Анет Бенинг в „Американски прелести“. „Отказвам да видя сапуна с косъма!“, приглася є упорито туристът във ватиканските прелести, седнал в тъжната стаичка без прозорци, за която плаща по 100 евро на ден. Той все още не подозира, че преди малко е запушил тоалетната, изхвърляйки неблагоразумно количество хартия, и ще трябва да плати още 580 евро глоба. Дали това няма да му отвори очите?

ТВОЯТ КОМЕНТАР
ТВОЯТ КОМЕНТАР