На една ваша снимка видях, че зад гърба ви има плакат на Стив Джобс с неговата мисъл: „Убеден съм, че половината от това, което отличава успешните от неуспешните предприемачи, е постоянството.“

Да, в моя офис е. Сложил съм снимки на всички хора, които ме вдъхновяват: Стив Джобс, Ричард Брансън, Чарли Чаплин, Стивън Спилбърг, Берлускони, Мърдок. Обичам да чета биографиите на такива хора. Най-вероятно никога няма да стана един от тях. Но те ми дават силата да вървя напред.

Виждали ли сте някого от идолите си на живо?

Запознавал съм се с Берлускони. Той е от хората, на които винаги съм се възхищавал, не като на политик, а като на бизнесмен, който е изградил империя именно в телевизията. Другият е баща ми. Имам късмета да се познавам с баща ми... В офиса между всичките тези имена, които ви изброих, е и неговата снимка.

Какво сте наследили от него?

Енергията. Честността. Той беше много честен човек, помагаше на хората по неговия си начин. Със съвети. Смятам, че правя същото чрез „Господари на ефира“. Най-хубавото е, че сме полезни за обществото, мен това ме кара да вървя напред.

(Сервират пастата с морски дарове.)

Знам, че сте майстор на пастата...

Това е единственото, което мога да правя.

... и че жена ви не предпочита да я правите, колкото и добре да ви се получава.

Никой нормален човек не може да предпочете аз да правя нещо в кухнята. Трябва след това в най-добрия случай да дойде отбор за почистване.

Знам и че брат ви яде страшно бързо.

Да, това го е научил от Москва. Аз обичам да се храня много бавно. Когато седна на маса с ракийка, салатка, предястия и добра компания, мога да стигна до основното след три часа. Голям фен съм на супите. Супа и салата – любимо. За съжаление, в последно време с тази работа се научих на обяд да се храня по-бързо. Трябва за 10-15 минути да хапна нещо, за да мога да вляза в следващата среща.

Ограничавате ли се в храната?

За съжаление, ме ограничават. Хляб гледам да не консумирам. Иначе много обичам хубавата храна. Ето, на прошутото трябва да махна тези сланинки, защото докторите ми казват, че не трябва да консумирам мазно. То и прошуто не трябва, но си позволявам от време на време. В Golden Nero имам любим десерт – долче вита, но проблемът е, че ми е забранено, защото е сладко.

Непосилна мъка!

Мъка е! Трябва да си оправя метаболизма. Преди години нямах никакъв проблем, каквото исках, хапвах, не ми се лепеше нищо.

Вие и сега сте добре.

Но защото се ограничавам, спортувам. Затова. Бях станал като чичко... Аз не мога постоянно да мисля какво да консумирам или да ходя да тренирам по три часа на ден. Това могат да си го позволят хора без работа. Сега ходя на фитнес. Проблемът е, че ми е скучно. Много обичам да играя футбол. Решил съм тая година да се занимавам с повече спорт. Да плувам. Много хора ми казват, че трябва да опитам йога. За да мога да се зареждам и от някъде другаде. Въпреки че работата достатъчно ме зарежда. Сега разговарям със същата енергия с вас, както ако се бяхме срещнали преди 15 години.

Къде остана на тоя фон арменската кухня?

Майка ми, когато се върне от Италия, прави някои арменски неща. Основно мантъ. Това са тортелини с месо, които се заливат с кисело мляко с чесън. Едно време, докато ги приготвят, е отивал цял ден, да разточат тестото, да направят формичките, да подготвят месото за пълнежа... Другото, което майка ми прави, е пилаф. Както мен ме държи работата, така нея я държи готвенето. Тя е на 74, но в 6,30 сутринта вече е станала. В 7 е започнала да готви. Отива на пазар, там всички я обожават, защото ако сметката е 10 лева, тя им оставя 15 или 20. Но иска да й намерят най-добрите продукти. Винаги съм казвал, че най-хубавите неща са при нея, и ако ние случайно вечеряме някъде другаде, тя е почти обидена.