През октомври Джуди Халваджиян навърши 44 години и имаше повод да празнува не само заради рождения си ден. Телевизионното предаване, което създаде – Господари на ефира, навърши 15 години. То превърна в истински господари на ефира Рачков и Мария (този сезон те отново водят шоуто заедно), Зуека и Малин Кръстев, Геро и Румен Угрински. Откривател на звезди, Джуди, по всичко личи, е открил и формулата за семейно щастие със съпругата си Елена, правнучка на големия художник Златю Бояджиев, и с дъщеря си, кръстена със старото арменско име Беатрис.
Преди време чух да наричат Любен Рабчев – българския милионер в Америка, doer – човек, който върши нещата. Джуди е doer и няма време да бъде сноб. Знае, че тежи като камък на мястото си, знае какво е постигнал. Успява да бъде и прям, и любезен в разговора ни. Впрочем двамата с брат му Маги са известни с това, че, за разлика от други телевизионни продуценти не крещят. Халваджиян неизменно са демонстрирали близост и взаимна подкрепа и така е било винаги, дори когато като малки се е случвало Маги да поступа брат си. Когато баща им умира, Джуди е само на 15 и тогава по-големият поема ролята на доайен на фамилията. Маги е човекът, който връща брат си от Италия, за да направи Господарите.
Откога е любовта ви към италианската кухня?
Изцяло съм свързан с Италия, не само с кухнята й. Бях на 13, когато за първи път отидох в Италия благодарение на родителите ми, те работеха по това време там. Беше много трудно да ме вземат от България, защото аз трябваше да съм тук като залог, че семейството ми няма да избяга.
Били сте нещо като заложник.
Точно така. В един момент хубавото се случи. Вече бяхме влезли в Италия, пътувахме с автобус, аз бях залепен до прозореца да разглеждам. И на първия аутогрил, където спряхме, влязох в тоалетната, която... ухаеше на ягоди. Това е първото ми впечатление от Италия. Говоря за 1989 година. В годините тя ме спечели и с много други неща, разбира се (смее се). Спомням си, че първото италианско нещо, което опитах, беше пъпеш с прошуто крудо. С баща ми отидохме на гости и там ни го поднесоха. Останах да живея в Италия. Учех в Милано, но и много пътувах, защото такава беше работата на родителите ми. Те бяха артисти. За съжаление, баща ми почина. Аз отидох през август, той почина през февруари следващата година. 1990-а. После брат ми се прибра в България, а аз останах с майка ми в Италия. От малък знаех, че искам да се занимавам с телевизия. Затова след търговското училище записах кино и телевизионно продуцентство. И в момента, в който го завърших, брат ми се обади да се връщам, защото бизнесът с телевизиите в България започвал. Беше 2002 година, той вече беше направил „Сладко отмъщение“. По-късно и „Море от любов“. В Италия бях израснал с едно подобно предаване (което тази година прави 30-ия си сезон), затова първото нещо, което исках да направя, като се върнах, беше Господарите. Имахме доста притеснения дали политиците няма да ни натискат, защото „Господари на ефира“ поначало си е пиперливо и хапливо. Но ние започнахме хитро, с някакви смешки, свързани с водещи и гости. И там ни изпуснаха политиците.
Често ли се връщате в Италия?
Да, майка ми живее там. В момента, в който кацна в Италия, започвам да си почивам. В Милано отивам да видя колегите в „Медиасет“. Приятел съм със сценаристи на известни шоупредавания, така че аз си живея с Италия и с контактите си там.
Харесвам го! Ще ми се да го срещна в някой друг живот, напомня ми на Анди Гарсия - друг мой любимец