Севда се впряга от твърдението, че мъжете са по-добри готвачи от жените. Смята, че превъзхождат жените единствено по физическа издръжливост, която несъмнено е нужна за работа в професионална кухня. В която Севда никога, ама никога не си е помисляла, че може да се озове.

Нека да припомня, че преди да каже Ahora – от исп. сега – и да инвестира наградата си от кулинарното състезание и популярността си от участието в него в собствен ресторант с авторска кухня, Севда дълги години, цели 12, е пътувала по света и работила като фотограф в цирка. Най-дълго в Испания, откъдето се върнала уж за малко, пък останала задълго в България. Но нека караме подред. Или по-скоро отзад напред.

В новото меню на ресторанта – всички очаквали, че той ще е вегански, няма нищо традиционно, Севда казва, че и мусака да е, и тя няма да е типичната. И е нетърпелива да види първосигналната реакция на гостите, дошли да похапнат вкусно при нея. Вече е известна с новаторските си идеи, с изпипването на най-дребните детайли, с изключителното старание, с което екипът й заслужава парите си.

Севда е научила всичко това, пътувайки с цирка. Там се срещала с хора от различни националности и култури, записвала рецептите на ястията, които те приготвяли, и канели всички да опитат. Често се хранели навън, край караваните, всички заедно. А от родителите си в Бургас е запомнила, че и сандвич да направиш, трябва да е красив, нищо да не стърчи, така ги правел баща й. Тя пък си събирала изрезки от вестници и списания с рецепти всякакви. Макар от съвсем малка да била злояда, много й било трудно с месото. С часове си играела да вади белите мазнинки от резенчетата шпеков салам. На 16 спряла да яде месо и родителите й не настоявали. Но това че е веган, не пречи на Севда да докосва и да готви месо. В ресторанта й обаче винаги има избор и за веганите.

По образование тя е медицинска сестра, практикувала професията си в стоматологичен кабинет. С фотография се захванала покрай съпруга си. Който пък я побутнал към участие в „Мастър шеф”, осъзнавайки, че тя може много повече, отколкото показва.

Севда смятала за абсурдна идеята да се запише за кастинг. Но мъжът й го повтарял, докато започнала не само да мисли за това, но и решила да пробва да вземе бяла престилка. Така попаднала сред 16-те, а после стигнала и до финала. Удивила себе си, справяйки се с дивеч, с който и ловци, участници в шоуто, не знаели какво да правят. „Аз разбирам храната“, казва Севда.

Мечтата й е да издаде готварска книга с авторските си рецепти, като използва познанията си по фотография. И да дойде и щъркелът при нея.