Аман. Модерен, нов, динамичен, със стъклени небостъргачи и шосета на четири нива. И с дълга история от 18 хиляди години, когато се е зародил животът тук, където е имало пълноводни реки и чудесен климат. Египтяни, амонити, чието име носи града, асирийци, вавилонци. В четвърти век пр. Хр. идват гърците, изграждат града наново и го наричат Филаделфия, на името на владетеля Птоломей Филаделфиус. През втори век сл. Хр. идват римляните. Разчистват елинските останки и построяват свой град. Следват няколко земетресения, които разрушават града. Възражда се отново в началото на ХХ в. Там, където някога е имало пълноводна река, днес е основното шосе на столицата. Всичко е пресъхнало. Големият амфитеатър и малкият съвсем наблизо, Цитаделата на върха на града свидетелстват за дълга и богата история. Елини и римляни отново се срещат. Рушили, градили, заимствали, надграждали. Въпреки че трябва да е топ сезон, почти няма туристи. Политиката като основен враг на туризма. Най-сетне се натъкваме на групи от посетители, които се оказват момичета от девическо училище. Всички са забрадени, облечени в панталони и рокли върху тях. Още им е позволено да се смеят и забавляват публично и го правят с удоволствие. Пеят и танцуват през цялото време. Приличат на млади цветчета, които още не е попарила слана. Училищата са разделени. Момичета и момчета не се срещат никъде помежду си. Браковете се уреждат от майките на момчетата. Любов? Що е то? Говорим за продължаване на рода. Всички забрани са обяснени с текстове от Корана. Дори не мога да повярвам, че можем да бъдем толкова различни.

За финал – Джараш. Наричат го втори Неапол. Само дето тук не е имало вулкан. Градът е бил многолюден и богат, после обезлюден поради климатични изменения. Сравнително скоро са започнати разкопки. Гледката е наистина впечатляваща – римската империя в апогей. Мащабно, широко планиране и строителство разточително, пищно и вековечно. Дори земетресенията не са могли да разрушат строеното преди двадесет века. Римляните, тази шайка от кръвожадни и жестоки завоеватели, предизвикали катаклизъм в историята на човечеството, как са знаели какво да строят? Изумително!

И накрая опитване на типичната храна маснеф – агнешко месо с ориз, което се яде с ръце. Ще се направя, че не забелязвам възмущението, което предизвиква това у „цивилизованите“. Който е бил на изток, знае, че това не е диващина, а само друга култура на хранене, която е ритуал.

Дните минаха като миг. Йордания – моето лично пътуване към себе си.