Когато направихме къщата, приятелите ни се записваха кога да ни гостуват. При Карадере беше безкрайният плаж, на който в онези години прекарвахме от зори до залез слънце само нашата компания с децата. Сега вече е пренаселено, но въпреки това все още има кътчета, където можеш да намериш обаянието на това да си сам.

Традицията продължава и сега също непрекъснато имаме гости. От сутринта сме в градината, затова всичко е подредено в различни кътове. През деня се преместваме там, където е сянката и вятърът е по-приятен. Винаги следобед се събираме за аперитив – традиционния коктейл с джин. Хубаво е сред зеленината на тревата и смокиновите дръвчета или край красивите храсти на текомата с нейните оранжеви фуниевидни цветове.

Особен чар тук имат и страшните летни бури, които са като ефектно шоу. Бяла е известна с това, че облаците я заобикалят и рядко вали, но когато дойде буря, гледката е величествена. Дворът подгизва от вода, дъждът е като пелена, светкавиците проблясват над планината – декор, който вълнува сърцето.

Летните вечери са дълги и лежерни. Всеки приготвя своя специалитет, като от сезон на сезон ястията фаворити се менят. Сега предпочитаното меню включва смокини – леко запечени с камамбер, лаврак в лозови листа и маскарпоне с кестенов крем и праскови. Любители сме на тези детайли, чрез които можеш да направиш за себе си, за близките и за приятелите си нещо хубаво.

Тук денонощно звучи хубава музика, ние сме истински меломани. Това лято аз слушам Сам Смит и Ед Шийрън. Ейми Уайнхаус също ми е любима. Но най-ценното е колекцията ни от дискове, подарък от приятел, с много специален джаз. С приятели архитекти пък си правим лятно кино – инсталираме огромен екран и гледаме филми.