Капитан Луи Антоан дьо Бугенвил може и да е открил Таити за Франция, но Пол Гоген е този, който открива острова за света с картините си, населени с грубовати, сякаш излезли изпод длетото на примитивен творец лица и тела, излъчващи покоряваща, първична красота. Тела, които е познавал добре, встъпвайки в ужасни от съвременна гледна точка „бракове“ с 14- и 15-годишни таитянки. Днес би лежал в затвора за това, но времената са други, а и Гоген си е платил прескъпо за удоволствията в „Къщата на оргазмите“ - с най-ужасното за един родител, смъртта на дете, и със страданията, причинени от алкохола, цигарите, морфина и „болестта на любовта“, сифилиса, който накрая го вкарва и в гроба.

Малко преди смъртта си той пише: „Никой не е лош, никой не е добър, всеки е и двете едновременно – в един и същи момент, но по различен начин.” Пропуснал е да спомене, че големите таланти винаги имат един коз в повече, когато се претегля животът им.

При първото си пребиваване в Таити Гоген води дневник на артистичната си мисия, който сега излиза отново на български с твърди корици (ИК „Сиела“). В „Ноа Ноа“ поезия, проза, сън и действителност са смесени като бои върху художническа палитра в желанието да се създаде картина на един Рай, необвързан с условностите на европейската цивилизация.

С пълнокръвните и цветни описания на таитянските митове и легенди, завладяващите любовни истории и философски търсения „Ноа Ноа“ допълва шедьоврите на Гоген, гений и грешник, който никога не връща чашите, поднасяни му от живота. Дори горчивите.