МИРА И ЛАЗАР ЛАЗАРОВИ

"Дължа му живота си два пъти. Първият е ясен. По-интересен е вторият.

Раждам се 11 години след брат ми. Налага се да ми прелеят кръв, банална процедура, която се смята за рутинна. В далечната 1964 година кръвта се оказва непроверена и заразена с малария. Аз се разболявам тежко, а майка ми, която беше изключително внимателна със здравето ни и биолог по професия, ми поставя диагноза бързо, заради типичната треска. Проблемът е, че в социалистическа България маларията се счита за ликвидирана и никой не вярва на инстинктите. На три месеца съм почти отишла си от този свят. Един ден, когато баща ми идва да ни види, заварва майка разплакана и абсолютно отчаяна в коридора на болницата. По това време той вече работи като военен журналист и разполага с лично оръжие. Представя се на главния лекар на болницата и му казва, че ако веднага не извика за консултация професор Братан Братанов, ще го застреля на място. Познавам баща си и знам, че лекарят не се е усъмнил и за миг в думите му. Професорът – един от най-големите ни педиатри, прекрасен и благ човек, поставя диагноза „малария“. Нататък става лесно.

Имах прекрасно детство – диво, свободно. Майка ми управляваше с много любов нашия свят, баща ми се грижеше за голямата рамка на живота. Беше строг и взискателен. Рядко ни прегръщаше, но очите му светваха, когато се прибираше у дома. Моите дъщери обаче го научиха и до ден днешен се хвърлят на врата му, щом го видят. Казваше, че ако ние сме добре, нищо друго не го интересува. Винаги е бил човек на делата, думите бяха запазени за друго, но с цялата си душа съм усещала, че за семейството си е готов да направи всичко. Имам една любима картичка за рождения си ден, на която след пожеланието: „Бъди храбра!“ пише: „От предания ти баща“. Нито за секунда, в целия си живот, не съм се усъмнила в неговата преданост, в безусловната му любов. За мен и децата ми това е означавало спокойствие и сигурност.

Когато се разделих със съпруга си и ми предстоеше да преобърна целия си живот, той ми каза: „Не се страхувай от нищо, стоя зад вас и ще ви подкрепям винаги“. Така e и до днес. Никога не се намеси в личния ми живот, макар да съм сигурна, че не му е било лесно.

Бях добро дете, но въпреки привидната си мекота, имам доста твърд характер. Това, разбира се, беше повод за много спорове помежду ни, особено професионални. Той е от тази порода бащи, за които кариерата и социалната позиция на децата са изключително важни. Учеше ни на труд, държеше много на доброто ни образование. И досега следи внимателно какво правим – вече цяла фамилия журналисти. Не пропуска дори детайлите. Пример за всички ни. На 90 години работи активно, пътува, има много социални ангажименти, коси тревата на вилата си, среща се с приятели.

Видяла съм го два пъти със сълзи в очите: когато си отиде неговата майка и когато си отиде моята. Не си представях как ще живее без нея, беше съсипан и безпомощен. Каза ми: „Продължавам да живея заради вас. Майка ти никога няма да ми прости, ако ви изоставя“. Оттогава, вече десет години, усещам, че той е готов във всеки един момент да направи всичко, което е по силите му, за да отнеме нашата болка. Каквато и да е, откъдето и да идва.

Баща ми възпита в мен естетското отношение към дома. Книгите, картините, красивите вещи бяха част от детството ми. Обичах нашите морски ваканции, харесваше ми да плуваме заедно в дълбокото, а мама да ни чака на брега. Харесвах книгите, които четеше. Заради него обожавам Фицджералд и Хемингуей, Есенин и Толстой. Влюбих се в театъра, бях на пет, когато ме отведе до сцената.

Най-важните неща, които съм научила от него, белязаха живота ми и се оказаха безценни:

Винаги разполагай с предварителна информация, иначе губиш;
Чети много;
Бъди смела.

Това е той, моят татко."

МИРА ЛАЗАРОВА