ОЛГА ЛОЗАНОВА И ЛОЗАН ЛОЗАНОВ

"Когато татко стана на 66 години, официално и напълно сериозно обяви, че... престава да се държи сериозно. Изявление, което беше още по-смешно предвид импозантната му осанка на патриарх и дълбокия басов глас, останал от младостта му на оперен певец.

Аз, неговата любяща дъщеря, с удоволствие се самопровъзгласих за основен спаринг партньор на начинанието, за да не се чувства самотен. С което отворихме съвсем нова, неподозирана страница в нашето общуване. И в моето порастване.

И двамата, разбира се, поддържаме версията, че не става дума за обикновено говорене на глупости, а за осъзната философия, която прави света по-приятно за обитаване място.

А татко разбира от обитаване на пространства, защото е архитект, и то не само по професия.

Най-много обича да проектира къщи, което прави и до днес, на 88 години. Според него да проектираш къща, означава не просто да създадеш идеално пространство, а да го превърнеш в дом, като внесеш в него дух и живот.

Тъкмо това той умее най-добре – да внася дух и живот в пространството и хората около себе си.

Което би било невъзможно без мама. Само тя успява с вродената й аристократична лекота да го накара да си тежи на мястото. И да отглежда, вече повече от 60 години, най-ценния му талант – да е в помирение с живота.

Повечето хора са в постоянна битка – с другите, със себе си, със света, докато татко не само приема, но и успява да хареса живота си такъв, какъвто е.

Написано изглежда просто, но не е.

Голямата разлика е, че човекът, помирен с живота, по условие няма комплекси, което прави общуването с него толкова различно и толкова леко. Както и цялото му присъствие в живота на другите.

Дори когато си позволява да ме поучава, татко винаги оставя отворена врата, през която и двамата с усмивка да се измъкнем от неудобството на ситуацията. Най-често това е вратата с надпис „РО“, или „разбирай обратното“, тоест разбирай това, което ти казвам, така, както искаш или както можеш.

Опасността да сгрешиш и да не схванеш посланието е минимална, защото в дъното винаги стои увереността, че всичко е наред и любовта е отговорът.

Ясно съзнавам, че да говориш за любовта, без да си поет, е, меко казано, обречено на излагация начинание. Освен ако не се взимаш много насериозно. Тогава на кого му пука? Татко ще ме разбере."

ОЛГА ЛОЗАНОВА