Кога се осмели да го споделиш за пръв път?

Едва на 39 г., вече бях майка с две деца, които отгледах сама. Моя приятелка ми сподели история, толкова подобна на моята, че не можех да повярвам. За първи път се почувствах способна да разкажа за дълбоката ми лична травма. Казах й всичко. Тя ме изслуша, чу и ме разбра. Плакахме. След това се появи журналистът, работещ за сп. New Yorker. Не го познавах. Работеше върху статия за моя насилник, беше успял да открие моята най-дълбока, най-тъмна история, която никой не знаеше. И изведнъж разбрах, че докато всичките тези години съм пазела тайната, много други хора са знаели какво се е случило. Не само Уайнстийн, но и всички негови познати. Това ме шокира и ужаси. Осъзнах, че съм мислела за тайна нещо, което те са си обсъждали и разказвали тайно през цялото това време. И дори е достигнало до журналиста, с когото говорих.  

Какво те накара да приемеш истината да излезе официално наяве?

Направих го заради мощта на баланса, заради злоупотребата с власт, защото мъжете са на власт и защото до този ден бях лишена от глас. И защото си дадох сметка, че на мое място би могла да бъде всяка жена – моята дъщеря, моята майка, дори ти. Всички жени се страхуваме от това да бъдем критикувани и неразбрани за нещо, което сме казали. Бях изнасилена през 1997. Отне ми 20 години да подредя в главата си това, което ми се случи. Знаех, че трябва да призная всичко, включително грешките си, защото това е единственият начин да окуража други жени да говорят за това. Истината е, че тази тайна толкова силно ме рушеше вътрешно, че година след изнасилването направих филма Scarlet Diva – показах какво бях преживяла по начина, по който се случи. Този филм излезе през 2000 г.

Това, което направи и което правиш, разказвайки историята за изнасилването си, променя не само теб, то трансформира и обществото и е достойно за уважение. Интересно ми е как го изговори със своите деца и кой беше най-големият ти страх, преди да го обявиш публично?

Най-големият ми страх беше неизвестността, мислих много за семейството ми и как това ще им се отрази. Да се изправя срещу това зло, беше най-трудното нещо в живота ми. Полетях в неизвестното. 20 години ми отне да осъзная какво ми се е случило, да събера смелост да разкажа, че съм била изнасилена. Какъв шанс съм имала на 21 да постигна справедливост, не само да ми повярват в съда на общественото мнение, но и в съда на закона? При това срещу един от най-могъщите мъже в Холивуд с цялата му мощ и контакти. За мен това би означавало край на всякаква кариера в киното. Ръцете ми бяха вързани, устата ми – запушена. И не бях единствена. Освен това бях подписала неумолими договори, които защитаваха насилника, в случай че някога проговоря. Това беше неговата осигурителна полица, пистолетът в неговите ръце срещу нашите глави. Всички живеехме в страх и параноя. Даже някои от нас впоследствие открихме, че сме били следени от шпиони, че имаме подготвени досиета с интимни подробности от личния ни живот, готови да разрушат репутацията ни в медиите.

Дъщеря ми е на 16. Не й казах подробности, но исках да знае, преди да излезе статията, както и баща ми, и деветгодишният ми син, и мъжът, когото обичам. Притеснявах се за баща ми, защото не е толкова млад и знаех, че това ще го нарани. Не ми беше лесно. Освободих се от травмата си, а те преживяха ада след това с мен. Италия беше единствената страна, която не ми повярва, общественото мнение беше срещу мен, смятаха ме за лека жена. У нас женомразството е закон Божи. До 1996 в Италия изнасилването не се смяташе за престъпление срещу конкретната жена, а срещу обществения морал. Как ти звучи това? И досега в Италия правото да съдиш някого за изнасилване важи само шест месеца след това. После нямаш право на съд. Законът е писан от мъже за мъже, създаден, за да пази мъжете. По всички медии коментираха, че не само съм си го изпросила, но че съм го желала.