Вашето сърце ще продължи

Дневниците на Адам и Ева

Драго Симеонов 17 юли 2018

Знаете ли защо харесвам „Титаник“? Не е заради мелодрамата на любовта, кьосавото лице на Лео и трелите на Селин, опасявам се. Този филм е великолепна илюстрация на живота. Мислите си за поетично-художествения му аспект сега, но аз говоря за физическия. Дойде ли време да се мре, ние безвъзвратно затъваме в ледените води, а вие се носите над тях и доживявате значително по-сериозна старост. Естествено, ние живеем заедно с вас в деменцията ви, но това не е кой знае каква утеха за починалия.

Женското сърце е дълбок океан от тайни, казва Роуз. Права е. Женският черен дроб, далак и бъбреци – също. Учените все още не могат да разберат защо живеете по-дълго. Фактът си е факт. Дали мъжкото население ще се наливаме до безпаметност със самогон, докато копаем въглища, или ще медитираме в поза лотос насред френдли коуъркинг спейс – все тая. Животът ни ще свърши по-рано от този на момиче, родено на същата дата. Около пет рождени дни повече ще имате, дано си ги прекарате весело с другите вдовици.

Тази загадка не се дължи май само на начина на живот. Иначе бихте били едновременно горди, че ни надживявате въпреки трудностите на женското ежедневие, и ядосани, че за пореден път ни няма наоколо, когато трябва нещо да се свърши. Генетично заложено е. И при другите примати е същото, а мъжките шимпанзета нито пушат, нито прахосмукачка пускат. Явно Природата е решила, че й трябвате по-дълго, отколкото ние. Нас стресът и тестостеронът ни смазват рано-рано. Да, стрес сигурно и вие знаете какво е, но за тестостерон не тръгвайте да ни говорите. Това е жива отрова за организма и се оказва, че евнусите ни надживяват. Естрогенът, от друга страна, е антиоксидант. Честито, и без да ядете тия годжи берита, има кой да ви съхранява клетките.

Вие умирате да ни убедите как раждането ви износва, но истината е, че не е така. Действа ви великолепно. Колкото повече деца имате, толкова сте по-енергични и жизнени, сърцето ви бие като на момиче, на колкото и години да сте. Нашето се забавя като влака от Мездра. Дори сега, когато еманципацията ни доведе дотук, в дългите солени дни (както се опасяваха Д2), че вие вече работите повече от нас и държите да ни замерите и с това превъзходство, пак триумфално ни надживявате. На мъжки език това се казва не само да биеш, но да биеш с голяма голова разлика.

И ето ни отново, епохи по-късно: вие се носите, полегнали на врата, а ние, макар и по-младолики, затъваме в дълбоката бездна. За Бога, кажете на тази ваша дружка Природата, че на тая врата има място и за нас. Сместете се малко и ще оцелеем заедно до дълбоки старини.

Намалили сме тестостерона, не виждате ли? Станали сме пълни женчовци, дори веждите си скубем по-усърдно, а пак не живеем като вас. Вече не ви ловуваме, предлагаме ви се като зрели тикви във фейсбук, белким ни чукнете и оберете. Ядем каквото кажете, когато кажете и най-важното – където кажете, независимо от цената. Опитваме се да наваксаме с родителството, за сметка на това сме готови да ви отстъпим шефското място и да ви служим (не само в службата).

Ставаме феминисти и се бием за вашите каузи, все едно имаме и ние артистични вагини, които да вардим от харвиуайнстийнците. А вие пак не сте доволни, пак живеете по-дълго и твърдите, че ви е по-трудно. Докога, питаме ви, до-ко-га?!

Естествено, че така ни скъсявате живота. Що за живот е вечно да не знаеш къде бъркаш, а в същото време цикълът да ускорява пулса ви? За вас това си е фитнес, за нас е смърт днес. Вие сте виновни, че мрем по-рано. Поне в това можеше да се направите, че наистина вярвате, че сме равни. Но не, пак да ни натриете носа, да ни покажете как се прави в тоя живот. И после да разправяте за нас какви чаровни неудачници сме, но без нас нямаше да сте живи. Да, наистина, йор харт уил гоу он...

ТВОЯТ КОМЕНТАР
ТВОЯТ КОМЕНТАР