Праноядът Дмитрий Лапшинов: Живях без храна 4 години

За да може човек без физическа храна, трябва да бъде в състояние на самадхи, умът и психиката му да бъдат в покой

Лилия Илиева 09 July 2018

Снимка: Валентина Кръстева

 

Какво е желязна ризница?

Това са практики, благодарение на които човек събира енергията си, концентрира я в себе си, укрепва всички органи, съдовете, капилярите, мозъка и тялото му става много здраво отвътре. След което много силни удари спират да му влияят. Ето – показва снимка – тук разбиват тухли с чук върху главата ми. Нито усещах нещо, нито имах увреждания. През 2004 г. стигнах до професионалния спорт и изведнъж той ми стана безинтересен. С времето тялото ми се промени и започна да отхвърля по-тежката храна. В един момент не можех да ям нито мляко, нито месо, нито яйца. Имах усещането за нещо разлагащо се, за отрова. Помислих, че съм объркал нещо с практиките. Като спортист имах нагласа, че за да си здрав, трябва да ядеш месо. Зачетох в интернет за различните видове хранене, разбрах, че има вегетарианци, и се успокоих, че съм такъв.

Не беше ли чувал за вегетарианци?

Не. Няколко месеца по-късно чух, че има суровоядци, и пожелах да опитам, но осъзнах, че не трябва да се случва сляпо. Днес много хора минават на сурова храна, а обмяната им на веществата все още е старата. И тялото започва да страда. Първо трябва да променим обмяната на веществата. Вече имах учители от различни традиции и знаех как да направя този преход. Първо изучавах дао при майстор Шин Чжи – легендарен в Китай, чиито ученици са били настоятели в манастира Шао Лин. Второ – японски дзен, трето – древната традиция на 18-те тамилски сидхи. Четвърто навлязох в казашката славянска методика за характерниците – Казашкият Спас.

Каква е тази традиция?

Тя е древна наука, зашифрована във фолклора. Зашифровано знание за нея има и при Леонардо да Винчи. Една от практиките, която се изпълнява на изгрев и на залез, се нарича Витрувиански човек. Витрувианският човек е символ на характерника – така в Запорожието са наричали хората, които са едновременно жреци, воини и лечители. Дао пък описва това като съединяване на възходящия и низходящия поток на енергия. И когато човек го прави, се превръща в тор – безкраен двигател. Петата система, която съм изучавал, е тибетската йога дзогчен. Практиките, които преподавам, са съчетание от тези пет системи.

Как е възможно да се промени обмяната на веществата?

Първо е важно да се вдигне PH-то на организма над 6,5 от киселинна към алкална среда. Това се постига с дишане и натрупване на въглероден двуокис в организма. Най-простата техника е да издишаш въздуха и да задържиш от 60 до 90 секунди. За да протече активен процес, трябва да го правиш минимум пет пъти на ден. Нормата е десет. След като е алкализиран организмът, трябва да го омаслиш. По този начин благодарение на цигун и дзен минах от всеядство към вегетарианство. След тях започнах да се занимавам с дишане. И като чух за хранене с прана, тоест само с енергия, и ми се прииска да мина на него.

И как се случи?

Започнах да изучавам какви подходи има към този вид хранене в различните традиции. Благодарение на различните ми учители успях да се докосна до тези практики. В даоисткия цигун има техника на чи цигун за енергийно хранене. В будистката традиция техниката за енергийно хранене е бигуши. Благодарение на нея будистките монаси от Шаолин в наше време се зареждат и хранят с енергия. В Казашкия Спас научих техниката за хранене чрез слънцето и чрез духа. 18-те тамилски сидхи ми показаха техниката на хранене чрез чакрите и бялата светлина. С медитация и енергия сам синтезираш необходимите за теб елементи в есенции и чрез тези есенции тялото се захранва. Анализирах какво обединява тези практики. Съединих даоистката и тибетската, започнах да практикувам и минах на хранене с енергия. Спрях физическото хранене. И така четири години.

« предишна страница следваща страница »
ТВОЯТ КОМЕНТАР
ТВОЯТ КОМЕНТАР