Антонио Бандерас пред EVA в Мадрид

Цяла Испания го обича. Особено Малага, неговият роден град, който му даде званието “почетен син”.

Ивайло Харалампиев 03 ноември 2005

Фотография Columbia Tristar
Цяла Испания го обича. Особено Малага, неговият роден град, който му даде званието “почетен син”. Веднага след това Бандерас долетя в Мадрид, за да представи “Легендата за Зоро”. В Малага в прочувствена реч Бандерас благодари на майка си Ана и баща си Хосе Домингес. Супер симпатичните родители на звездата се явяват и безплатни говорители на сина си пред медиите, докато той е от другата страна на океана.

“Без съмнение тези хора са тайната формула на моя успех. Хора с улегнали във времето принципи, които ми помагат да разбирам настоящето и напълно елиминират възможните страхове от бъдещето. Те формираха личността ми и ме въоръжиха с необходимите щитове, които понякога трябваше да използвам на бойното поле в един объркан и прекалено насилствен свят”, поетично благодари на родителите си Бандерас. Този път при визитата му в Испания не го придружаваше съпругата му Мелани Грифит.

През последните години името на Бандерас се появява нерядко във финансови скандали, свързани с увеселителни заведения и ресторанти. Той обаче твърди, че това е само инвестиция и няма директно участие в бизнеса, както и че не е получил нито стотинка от ресторантска верига, ползваща имиджа му. В свободното си време обича моторите, яхтите, четенето, голфа и релакса на дивана, докато слуша Моцарт.

Появява се по дънки и дънкова риза. Както винаги усмихнат и дори леко притеснен.

В Малага доказа, че човек понякога е пророк дори и в родината си.

Чудесно е, но и голяма отговорност. В подобни моменти малко се чувствам виновен, че отсъствам толкова от вкъщи. Не че някой ми натяква, всички разбират добре, че такава ми е работата, но въпреки това понякога имам угризения.

През последните години продълженията на касово успешни филми се превърнаха в нещо съвсем нормално.

Диктува ги публиката. Ако един филм се продаде добре и много хора го гледат в различните му формати, тогава може да се направи втора, трета част и т.н. В противен случай никой няма да рискува, а и наистина няма смисъл. “Маската на Зоро” донесе чиста печалба от над 250 милиона долара. С такъв резултат никой не се чуди много-много. Стивън Спилбърг дойде да ме гледа в мюзикъла Nine и ми каза, че държи да снимаме “Легендата за Зоро”. Екипът е почти същият, с изключение на сър Антъни Хопкинс.

А, и естествено лошите са все нови, защото всичките от първия филм умряха. Този път внимавахме доста, за да няма прекалено много насилие. Зоро предпочита да унижава и да наказва лошите, но без кървища. Побоищата са повече хореографски, отколкото агресивни.

Ти лично как възприемаш героя си?

Зоро е един много симпатичен персонаж. Работи за хората и това му носи много плюсове в моите очи. Пък и филмът е разнообразен като жанр - комедия, романтика, приключения. Но признавам, че ми допада повече Зоро без маска, извън познатите параметри, защото така е по-човечен и земен. Същото се отнася и до персонажите - обичам да пресъздавам не герои, а хора с недостатъци, защото именно те ги правят човеци. В началото малко се уплаших, като видях, че на 12-а страница в сценария вече имаше раздяла, ревност, но такъв е животът.

Има смигване и към днешната реалност. Някои неща май не се променят.

Има, естествено и социален елемент. Филмът показва как е много лесно врагът да се окаже у дома. В никакъв случай обаче не искахме да използваме лесни препратки. Това, което се случи в Америка и в света след 11 септември 2000, заслужава много по-дълбок преглед, съвсем неуместно е да се прави в приключенски филм. И въпреки това има известен паралел. Някакви си хора се опитват да манипулират избори, звучи ви познато, нали? Аз не спирам да си задавам въпроса колко зоровци трябват, за да не спечели Буш във Флорида. Има и двама федерални агенти, които в днешно време със сигурност биха били от ЦРУ, и естествено се опитват да заплетат нещата още повече.

Кои моменти от снимките бяха най-трудни?

Тези, в които трябва да доказвам физически данни. От първата серия минаха 7 г., не е малко. Не съм вече толкова млад. Само за ролята на жребеца ми Торнадо бяха използвани девет коня. Месец и половина трябваше да тренирам, а после снимките продължиха още пет месеца. Но аз съм инат и държах да направя сам колкото се може повече сцени. Язденето и сабята са от мен, за акробатиките обаче се грижат каскадьори. Представяте си какви скокове са снимани, щом един от каскадьорите си счупи крака на четири места седмица преди края на снимките.

През ноември започваш втория си филм като режисьор. Какво представлява?

Действието ще е някъде в края на 70-те години в Малага, но няма да наблягам на прехода от диктатурата на Франко към демокрацията. Нито политиката, нито религията по някакъв начин влияят върху персонажите. Те сами са отговорни за живота си. Интересуват ме по-лични неща. Като например смъртта, не непременно чисто физическата смърт, а този световъртеж, който предполага края на юношеските години. Смъртта на определени етапи в живота.

В режисьорския ти дебют участваха както Мелани, така и дъщеря ти Стела дел Кармен.

Мелани няма да участва в този филм, но сигурно ще има роля в следващия, който планирам. Вече предвкусвам удоволствието от това да снимам един малък, интимен филм. Това е киното, което ти позволява да бъдеш самия себе си. В същото време представлява голям риск, защото цялата отговорност нося аз.

Каква е разликата да си звезда в Европа и в САЩ?

Озовах се в Щатите преди 10 г. без да зная езика и не успях да изгладя акцента си, така че има персонажи, които не мога да изпълня по тази причина. Играл съм роли в широк спектър - и добри, и приемливи, и лоши. Но съм благодарен на щатската индустрия, чрез която станах известен и получих много по-разнообразни възможности като актьор. Едва ли на друго място бих постигнал това.

Как успяваш да опазиш семейството си сплотено в място, в което честата смяна на партньори е нещо съвсем на дневен ред?

С Мелани сме заедно от 11 г., женени сме от 10 г. Аз съм безкрайно щастлив с нея. Дори понякога ме е малко страх да го кажа, от известно суеверие. И двамата сме имали предишни доста проблематични връзки, знаем за какво става въпрос.

Твърдиш, че в никакъв случай не искаш дъщеря ви Стела дел Кармен да получи чисто американско възпитание.

За мен е важно дъщеря ми да знае, че е родена в Испания, да говори езика, да познава храната дори. Тя свързва Испания най-вече с лятото и ваканциите, с братовчедите си, с които започват да играят в девет сутринта в басейна и не можем да ги приберем преди единайсет вечерта. Заради снимките на филма ми тази Коледа ще изкараме празниците в Малага, което за мен е великолепно. Няма нищо по-хубаво от това да видиш семейството си накуп. Иначе не се виждам завинаги в Холивуд, може би още някоя и друга година, после искам да се върна да живея в Испания.

Голям успех пожъна и на Бродуей.

Връщам се скоро на Бродуей, ще остана може би година, година и половина. Да играеш на сцената мюзикъл от този род е несравнимо изживяване.

Тръгна мълвата, че подготвяш книга за лъжите и клюките на пресата по твой адрес.

Сборникът вече прилича на енциклопедия. Обещавам един ден да го публикувам, но без никакво намерение да си отмъщавам на когото и да било.

Всички твърдят, че киноиндустрията маргинализира дори и звездите, когато преминат определена възраст.

На 45 г. аз лично се чувствам добре. Но ако бях жена, досега Холивуд да ми беше вдигнал мерника. Тази индустрия е много жестока към актрисите, навършили 40. Зная го от Мелани, също от Мишел Пфайфър и Мерил Стрийп. В Холивуд се търси свежа женска плът. В “Клопка” Катрин Зита Джоунс се влюбва в Шон Конъри и на никого не му се струва странно. Ако обаче е обратното, това вече е авторско кино.

А ти как гледаш на “пенсионирането” дори и на някои от най-големите звезди?

Не мислете, че ме притеснява особено. Обичам работата си и за мен не е някаква особена трудност да снимам или да режисирам. Правя го с огромно удоволствие. Но не ме страх от момента, когато вече няма да ме търсят. Има хора, които правят неща, и други, които ги разказват. Аз съм от първите. Да си артист в повечето случаи означава да залагаш и да рискуваш - като в покера. Мен не ме е страх, падал съм и съм ставал вече достатъчно много пъти.
ТВОЯТ КОМЕНТАР
ТВОЯТ КОМЕНТАР