По пътя към срещата с Галин Стоев в Тулуза минаваме покрай красиви барокови сгради с керемиденорозов цвят, заради които я наричат Розовия град. Тя е четвъртият по големина град във Франция. По улиците е пълно с младежи, във въздуха ухае на юг. Националният театър, на който Галин Стоев е директор от януари насам, е в сърцето на историческия център. Модерна сграда, построена на мястото на бившата музикална консерватория, част от която е вплетена в конструкцията й. В подземията са съхранени останки от гало-римски укрепления.
Галин ни посреща във фоайето. От много години той е гражданин на света. Работил е в Германия, Белгия, Русия, Канада, Чехия, Аржентина. Стигал е чак до Гваделупа. Поставял е Корней и Молиер в Комеди Франсез. Нямаш усещането, че е българин. В него има свобода на мисълта, лекота и чувствителност, тиха усмивка и внимателна сериозност. Възпитан, интелигентен, ерудиран. Изглежда като човек с неизбродими безкрайно интересни вътрешни светове. Говориш с него и се уверяваш, че е възможно човек да отвори сърцето си, да даде свобода на таланта си и да приеме животът да подрежда стъпките му една по една, по правилен и достоен начин. Открил е своя първи сезон като директор в Тулуза с постановката „Танцът Делхи“, чиято премиера беше в Народния театър в София през декември.
По пътя към кабинета си споделя, че иска да превърне театъра в истински дом за артисти, в творчески инкубатор, да си партнира с Консерваторията в Тулуза и с Висшето училище за драматични изкуства в Монпелие, да създаде биенале на живите изкуства. Предстои да направи студиа, в които да живеят гостуващите артисти. На следващия ден ще пътува към Германия, за да подготви представление в Майнинген. Дори не знае къде е Майнинген. Но това за него няма значение.
Големият режисьор Галин Стоев ексклузивно пред EVA:
Как се чувстваш тук, в Тулуза?
Ще мога да отговоря след година може би (усмихва се). Още съм като Алиса в Страната на чудесата, в съвсем различен кадър. Опитвам да разбера как функционира цялата „къща“. И все повече не разполагам с времето си. Досега винаги аз съм конструирал своята заетост. Имаме доста стряскаща програма със срещи, които в повечето случаи са на технически език, и открих, че се концентрирам само ако си драскам ето такива неща (показва ни тефтерче с рисунки).
Много красиво! Учил ли си рисуване?
Ха-ха-ха! Да, но то е нелепо, за нервите ми. Много исках да стана график всъщност, дори ходех на уроци при Стоимен Стоилов, първи братовчед на майка ми. Стана професор във Виена. Но нашите не ме пуснаха да кандидатствам рисуване след седми клас.
Според една африканска поговорка добри родители са тези, които дават на децата си крила и корени.
Аз не идвам от семейство, което да ме е подготвило. Майка ми е детска учителка. Баща ми – криминален следовател в полицията. Той беше в пълен ужас и потрес от професионалния ми избор и му отне време да го приеме. И аз бих бил против, ако имам дете, то да се занимава с театър или с кино. За баща ми всичко, свързано с артисти, е далечен, затворен, неразбираем и плашещ свят. Те живеят не според правилата. Аз се изградих през съпротива, особено когато бях тийнейджър. По-неприятно е... Но беше смешно, когато направих първата си голяма постановка в Комеди Франсез на Корней, купих самолетни билети на родителите ми, наех хотел и им се обадих да ги поканя. И те... бяха много развълнувани, малко изгубени, особено на коктейла сред всякакви хора, които бяха виждали по телевизията или във филми. И тези хора им говореха за сина им неща, които те не разбираха. Видях в погледа на баща ми едно притеснение, че може всеки момент да се окаже, че е станала грешка и Галин да трябва да го върнат във Варна.
