Защо пък през деветте кръга на ада?

Защото имаше много усложняващи обстоятелства, особено около него. Имаше много хора, които ни желаеха злото. Но издържахме всичко без всякакви съмнения един в друг. Поне една година се борихме и после заживяхме заедно и... всичко вече беше само цветя и рози. Добре че през цялото това време до мен бяха майка ми, Весела (Бабинова), Дария (Симеонова) и Теодора (Духовникова). Ние сме много сериозна женска група. Между другото, Дария и Весела ще са ни кум и кума на сватбата. Дария вече е организирала ергенското парти на Мартин, а днес ходихме да купуваме роклята на Весела.

Разбивате мита за несъществуващото женско приятелство.

Аз до един период от време в живота си нямах приятелКи, а само момчета приятели. В НАТФИЗ срещнах Весела, а после – Теодора и Дария. И разбрах, че женско приятелство има. Сега Мартин ми е приятел №1.

Той ще е шафер на нашата сватба и най-големият купонджия. На 7 години е и прилича на Мартин. А е готино, че някакви майки, като ме попитат кое е това дете и аз, понеже не мога да се обяснявам, казвам: Това ми е синът. И те: Ама много си приличате! Мога да кажа, че със сина на Мартин сме изградили здрава връзка. Той вече ни приема като „тате и Луиза“. На мен ми казва и „Професоре“, понеже много хубаво имитирам проф. Макгонагъл от „Хари Потър“ и той се хили. Аз съм човекът, който го открехна за Хари Потър. Купувам му книгите и му ги чета.

Осъществяването на тази връзка с детето ли беше най-трудното, през което трябваше да преминете?

Да, това беше трудна стъпка. Преди това три-четири години живеех сама. Само аз и котката ми. И сега рязко започнахме да живеем заедно. Беше ми ново просто. Теодора Духовникова ми разказва как питала един свещеник, на когото много вярва, как да познае любовта и той й казал: „Дете, по Бога е леко“. Когато се случва нещо, което трябва да се случи, и когато има любов, можеш да приемеш всичко. Приемаш човека такъв какъвто е, с всичките товари.

Допитваш ли се до Мартин по отношение на роли и предложения за роли?

Винаги, задължително. Мартин беше с мен на срещата с продуцентите на „Откраднат живот“. В България актьорите нямаме мениджъри, които да преговарят от наше име за договори и хонорари, и се получава много неприятна ситуация. От едната страна на масата са шестима продуценти, а от другата – само ти. Много е стресово. Първо, ти няма как да разбираш всички юридически тънкости, второ – те чисто психологически имат предимство и понякога дори те притискат. Затова – с Мартин. Чувствам се по-сигурна. Защото хората от другата страна на масата го познават и много добре знаят, че и той е продуцент и че вече не могат да упражняват същия натиск. Той също предварително обсъжда всичко с мен, защото аз имам много силна интуиция за хората и много бързо разбирам кой ще ме предаде и кой – не. До този момент никога не съм имала връзка, в която до такава степен да разчитам на човека до себе си. Мисля, че в тези времена това е изключителна рядкост.

А ти какво привнесе в неговия свят?

Той ми го каза: ти ме научи на любов. Аз си мислех, че това са двама души, които успяват да живеят заедно, като съквартиранти. Той не беше свикнал да подарява подаръци. Мен ме обсипва с подаръци непрекъснато – цветя, бижута. Готви ми някакви невероятни гурме неща. Прибирам се и виждам красиво подредена чиния да ме чака на масата... И разбирам, че този човек толкова много ме обича!