Сами ли организирахте всичко?

Не, мама организира по-голяма част от сватбата (майката на Луиза е Ивета Григорова, собственик на една от най-големите модни агенции у нас „Ивет фешън“ – б.р.). Сватбата ще е в рокендрол стил, макар че няма да ангажираме хората с дрескод. Аз обаче ще съм с кубинки. Роклята ми я уши една страхотна млада българска дизайнерка – Сара Хирш. Дълга е, но няма да я описвам повече, защото Мартин все пак е тук, а той не трябва да знае нищо за нея.

До сватбеното пътешествие успяхте ли да стигнете в подготовката?

Намислили сме си го, но не е много сигурно, че ще се случи, защото на мен ми се очертава суперработно лято. Може би ще снимаме четвъртия сезон на „Откраднат живот“, ще репетирам в Малък градски театър „Зад канала“ новата постановка „Пияните“ по пиесата на Иван Вирипаев с режисьор Явор Гърдев. Мартин също има ангажименти. Всъщност засега май единствените ми свободни дни през лятото ще са няколкото дни около сватбата. А нашето сватбено пътешествие, независимо кога ще се случи, ще бъде рокендрол тур из Европа – ще отидем на няколко големи рокконцерта.

Аз си спомням, че ти слушаше повече електронна музика. Мартин ли те научи да слушаш рок?

Ние си разменихме много музика. Аз и преди слушах рок, защото баща ми е рокаджия и съм израснала с „Пинк Флойд“ и „Дайър Стрейтс“, но Мартин ме запозна и с някои по-идиотски групи. Аз пък му прехвърлих от моята електронна музика. Музиката ни свързва. И киното. Мартин ме направи изключителен фен на киното. Аз не бях гледала дори „Междузвездни войни“ преди да го срещна, а сега съм сред най-големите фенове на поредицата. Всяка вечер гледаме филми и задължително ходим на всеки нов филм. Аз покрай него не пуша и не пия. Е, пия, но малко – две чаши вино или две бири, докато преди си пиех и твърд алкохол – уискита, работи... Аз пък го вкарах в по-здравословен живот. Той ядеше много джънк фууд.

Живеем заедно вече две години и честно казано, нямаше абсолютно никакво напасване. Сякаш сме се напаснали още когато сме се родили. И затова ни е толкова силна връзката и затова искаме да се оженим. Защото аз съм живяла 23 години, а той – 32 преди да се срещнем. И двамата сега разбираме, че сме живели тези години, без да осъзнаваме какво означава НАИСТИНА любов.

Как се случи тази ваша среща?

На снимките на клипа на Миро „Август е септември“, който бе първата работа на Мартин в България след завръщането му от Германия. После аз влязох в НАТФИЗ, снимах „Стъклен дом“. Засичали сме се на различни места, но едва на снимачната площадка на „Дървото на живота“ пламна любовта. Мартин беше режисьор на няколко епизода и прекарвахме страшно много време заедно. В началото и двамата се колебаехме, защото усетихме, че тази връзка или ще бъде много силна и сериозна, или няма да бъде въобще. Такива решения в днешно време се вземат трудно. Имахме нужда от време да осъзнаем какво се случва между нас.

Кой пое инициатива за решаващата крачка?

Може би аз по-рано разбрах, че това е връзката на живота ми. Да, така я наричам – връзката на живота ми. По-рано осъзнах, че всичко друго вече няма значение за мен. Тогава бях само на 23 години и Мартин не можеше да повярва, че е възможно 23-годишно момиче, актриса при това, наистина да е толкова сериозна в чувствата си. Той си мислеше, че от моя страна е моментно влюбване и на другия ден ще ми мине. И както е нормално за човек на 30 плюс години, се пазеше да не се забърка в нещо, от което след това би могъл да страда. Но аз доказах любовта си с времето. Винаги когато той имаше нужда от мен, бях там, до него, дори когато не бяхме гаджета. Спомням си, че бяхме в едно заведение и си казахме: Е, добре, сега ще бъдем ли заедно завинаги? Ще бъдем. Хванахме се за ръчички и излязохме от заведението, в което бяхме. И знаехме, че ще минем през деветте кръга на ада, но ще бъдем заедно.