в провинциалния град Преспан пред съдия Черняк е изправен нарушител, карал пиян колата си. Осъжда го условно. Проблемът е, че още в залата тя вижда в него не нарушителя, а мъжа. Доминик Дюшан е наистина необикновен – красив с някаква дива хубост, с прям поглед на психопат, баск от Марсилия, укриващ се в България. И уважаемата Черняк, отегчена от статуквото на сполучливо омъжена с две деца, се оставя да бъде повлечена от чара му на хищник. Сексуалната им връзка е брутална, на моменти садистична, превърнах се в най-изнасилваната жена в страната – ще каже героинята. Любовникът й е Безумецът от Марсилия – картата от Таро, с която са белязани хората, готови да рискуват заради вътрешен импулс, търсещите неуловимото щастие. И това винаги се плаща. Накрая двамата, тя и той, отново са в съдебната зала, но този път тя не е съдията, а жертвата, поне според присъдата.

През 2014 г. Деница Дилова спечели конкурса за нов български роман на издателство „Сиела“ с ръкописа си „Дневният живот на нощните пеперуди“. И тогава героинята й беше необикновено умна жена, някак наблъскана в тясната картонена кутия на малък град. В „Безумецът от Таро“ го има същото клаустрофобично усещане. Преспан е описан като силно провинциално място, в което обаче семейството на Черняк готви трюфели, не сяда на масата без супник, а между две тенджери в кухнята цитира Моне и Аполинер. Самата Дилова (съвпадението в имената не е случайно, тя е братовчедка на Любен Дилов) е живяла в Червен бряг и Разград и не се съмнявам, че познава в детайли живота извън София, но в книгите й лично аз усещам някакво несъотвествие между мащаба на героините и местообитанията им.

„Безумецът от Таро“ е с чудесен ритъм, сентенциозна, без да е претенциозна, страстна и интересна книга. Дилова умее да приковава вниманието с великолепни фрази. „Най-нещастни сме между пубертета и климактериума“, е една от тях. Умно момиче!