Да се „изгубиш“ в Сеул

Реших да отида някъде сама, в град и държава, които не познавам. Исках да предизвикам сетивата си отново и по възможност да изляза от комфортната си зона. И така избрах Сеул, Корея

Яна Янева, собственик на галерия Sabai и инструктор по медитация 28 май 2018

посещение на двореца Gyeongbokgung. Тримата са облечени в традиционни облекла hanbok

Снимка: Яна Янева

Обичам да пътувам сама. Това ми дава чувство на свобода и пространство да се опознавам и да наблюдавам мислите си, а и да забавя темпото и да осъзная случващото се. Пристигнах в Сеул късно през нощта в събота. Взех такси, което ме остави на улица с безброй хора, седнали на пластмасови столчета на платното. Масите бяха отрупани с храна и алкохол. Явно съм изглеждала малко стресната, защото шофьорът ме погледна и каза: „Няма от какво да се притеснявате. Сеул е много сигурен град.“

Яна Янева

Бях избрала традиционна къща (hanok), превърната в хотел. Hanok започват да се строят през XIII век, но през 70-те години на миналия век много от тях са разрушени като отживелица в архитектурата. Отседнах в един от малкото квартали със запазени и реставрирани къщи. Hanok имат различни форми в зависимост от климата. В Сеул са проектирани под формата на квадрат, с вътрешен двор по средата, за да може да задържат топлината през зимата. Много ми харесваше комбинацията от различни естествени материали, най-вече дърво, и големите френски прозорци към вътрешния двор. Имах усещането за топлота и споделеност.

Оказа се, че съм избрала квартала на артистичните хора. На всеки ъгъл имаше различен концептуален магазин или кафе/ресторант, като един с един не си приличаха – през бутикови места за кафе, антиквариати, галерии, ателиета на местни дизайнери, магазин за цветя и бар в едно и т.н. На улица Insadong, известна като мястото за изкуство и занаяти в Сеул, попаднах сред многобройни галерии и магазини, предлагащи разнообразни ръчно направени неща – керамика, текстил, бижута, картини, материали за калиграфия. Не устоях на изкушението и си купих две антикварни малки чаши за чай от една блага възрастна жена, копринен шал, а от ателието на местен артист – малка рисунка с послание за баланс. Всички хора бяха много учтиви, меки, усмихнати и ме караха да се чувствам наистина у дома.

Старата част на Сеул е като оазис сред модерния забързан град с небостъргачи, забиващи върхове в облаците. Харесваше ми да се изкачвам и слизам по хълмовете, по стръмните калдъръмени улички и да се взирам в красивите традиционни къщи, чиито покриви се заиграваха с перфектните си бели или сиви керемиди и се виеха рамо до рамо. Представях си какъв ли е животът на хората, които живеят зад масивните дървени врати.

Харесваше ми, че всеки ъгъл е свързан с история и култура. Днес традиционната култура и обичаи на страната преживяват ренесанс и младите искат да разберат повече за историята си. Модерно е дори да си платят, за да прекарат нощ в старовремска къща и да спят на земята, както повелява традицията. По улиците беше пълно с хора, облечени в традиционните корейски дрехи (hanbok). Жените носеха къса блуза с огромна панделка и дълга обемна пола. Мъжете – дълга риза, панталони и шапка. Цветовете бяха в целия спектър. Ходейки сред тях, се чувствах като в приказка и мислите ми се връщаха векове назад.

следваща страница »
ТВОЯТ КОМЕНТАР
ТВОЯТ КОМЕНТАР