Да позная ли – единият път е бил, когато сте решили да купите този замък. Скъп ли беше?

Разбира се. Не си купувай замък. Много е романтично, но е скъпо не само да го купиш, после е нужно да го ремонтираш. Изисква поддръжка. Да не говорим колко пари отиват за покрива. Не, не той ме доведе до разоряване. По-скоро желанието ми да направя спектаклите ни много пищни. А на мен никой не ми помага финансово. Каквото изкараме от концерти с музикантите, от албуми, това е. Иначе замъка си го бях харесал от малък, макар че беше доста запуснат и мрачен. Тук идвах на уроци по пиано при една много неприятна учителка. Беше кучка. (Рийо се усмихва, очевидно не му е интересно да бъде само романтик.) Мразех я и още мразя да свиря на пиано, заради нея. Като малък бях почитател на комикси. Имаше едни за Тим и Струпи. – Показва ми на телефона си списания с комикси в гугъл. – И там имаше един професор, който си купи замък. Тогава и аз си помислих, че искам замък. Години по-късно се разхождахме с жена ми по улицата ей там. Точно бяхме направили пробив тук в Холандия и й казах: „А! Замък! Това е хубава идея – да си го купим.“ А тя отговори: „Да, но ще трябва да продадеш още албуми.“ Направихме го. Успяхме да си го купим и да го реновираме. Част от него принадлежеше на френски дизайнер, другата – на един професор, третата... както и да е. Сега вече изглежда хубаво. Романтично е, но изисква непрекъсната работа.

А тази къща за пеперуди в двора как ви хрумна? В нея не видях впрочем пеперуди.

Има през лятото. През зимата е просто градина, в която е зелено, топло, спокойно. Ходя да си почивам в нея. Беше ми мечта. Някои искат ферари, а аз – къща за пеперуди. Романтично е да си там. Има птици, риби, растения. Хубаво е. Другото, което обичам да правя и с което си почивам, е да строя. Кариерата ми в музиката може би е била предопределена, защото баща ми е диригент на симфоничния оркестър на Маастрихт. Аз започнах да свиря на цигулка на пет години. Свирил съм и на други инструменти, братята и сестрите ми (общо пет) – също. Ако не се занимавах с музика, щях да стана архитект. Мога да построя цяла къща без електрификацията. Като малък срязах една жица и здраво ме разтресе ток. Оттогава с него сме на вие.

Бяхте ли близки с баща ви?

Не. Нито с майка ми. В моето семейство нямаше много любов. Не бих казал, че приличам по нещо на родителите си. Може би съм от други родители. Шегувам се. Атмосферата у нас беше много сурова и строга. Баща ми беше дистанциран и сърдит. Вкъщи се слушаше само класическа музика. Отраснах с музиката на Моцарт, Малер, Бах, Барток. Не бях чувал за Бийтълс и Стоунс, докато не срещнах жена ми Марджъри. Нейните родители имаха по-разнообразен вкус за музика. И тя отвори за мен цял нов свят.

Истина ли е, че сте се запознали, когато тя е била на 13, а вие – на 11 години?

Да, тя беше в класа на сестра ми. Сестра ми учеше в момичешко училище и направи вкъщи един купон, на който дойдоха много момичета, но аз видях само едно с всичките тези къдрици. Беше Марджъри. А тя ми е казвала, че също е забелязала само мен. Бяхме много малки, но си беше влюбване от пръв поглед.

Какво харесахте в нея?

Не мога да го обясня. Когато я видях на 11 години, си помислих, че е много специална и че ще се оженя за нея. Абсолютно различна от другите. И продължавам да съм влюбен в нея, в лицето й, очите й, къдриците й. Тя е много красива, много добра, много мъдра.

Какво направихте, за да я съблазните?

Нищо. Всъщност тя положи усилия. Дойде да ме види, докато учех в Музикалната академия в Брюксел, и нещата се подредиха. Нямаше намерение да остава, но и на двамата ни стана ясно, че сме създадени един за друг. Сгодихме се, мисля, за час и половина. И така тя ми падна в ръцете. Скоро след това се оженихме.

Имали сте идея да правите пицария.

Да. И моите, и нейните родители бяха много сурови. У нас беше много потискащо. В един момент, когато бях на 20, исках да се махна от музиката. Идваше ми да си хвърля цигулката в тоалетната в знак на протест срещу тежкия и сериозен начин, по който баща ми налагаше класическата музика вкъщи. Така че сложих обици, двамата с Марджъри се обличахме като хипита. Това продължи три седмици. И двамата имахме нужда от свобода и да бъдем себе си. Марджъри учеше филология и се чудеше и тя накъде да поеме. Решихме да направим пицария. Дори напечатахме менюта, оглеждахме за място. Имах идея да свиря на цигулка между клиентите. Най-скъпата пица щеше да бъде „Паганини“ и ако някой я поръча, щях да свиря при сервирането й. Марджъри, която е много мъдра, каза – може би в такъв случай е добре да запазиш свиренето на цигулка като професия. При нас е така – тя казва, аз правя. По-късно направих първия си оркестър от пет души и свирехме навсякъде, по сватби, партита, събития.