Андре Рийо е облечен с червено карирано сако, светлосиня риза ситно каре и дънки. Усмихнат е, с леко присъствие, търси поводи да обърне разговора на смях и в същото време е делови, умен, ценящ времето си бизнесмен. Представя се като бунтар, но много повече прилича на човек, избрал да играе роля, която му върши добра работа. Блестящ професионалист не само на сцената, но и в отношението си с медиите. В началото на разговора неволно разлива капучиното си върху бродираната покривка на масата помежду ни. Ядосва се. Скача, изчезва някъде, връща се с кърпа и почиства. После сяда и ме поглежда усмихнато.

Сигурно много хора се питат как се срещнахте с Антъни Хопкинс и как научихте за валса, който е написал на 18-годишна възраст?

Работехме в студиото ми и изведнъж жена ми или друг съобщи: „Някой те търси по телефона от Ню Йорк.“ Попитах: „Кой?“ – „Антъни Хопкинс.“ – „Кой?!“ Взех слушалката и чух много приятен глас: „Жена ми ви е гледала по телевизията в Америка. Композирал съм един валс и тя каза – това е човекът, който трябва да го изсвири.“ Отговорих: „Пратете нотите.“ Антъни Хопкинс ги прати. Написаното беше много хубаво. Изсвирихме го, променихме малко, записахме и му пратихме обратно. След това дойде, за да присъства на концертите ни на открито в Маастрихт, а аз включих валса в моя албум, в DVD и в програмата на турнето ми.

Приятели ли сте? Поддържате ли връзка?

Не. Той е човек, който много пази личното си пространство. Сменя телефонния си номер всяка седмица.

И английската кралица ли ви се обади по телефона, за да напишете валс за 90-ия й юбилей (The Windsor Waltz)?

Ха-ха-ха-ха! Не. Като се зашумя, че ще има юбилей, си помислих – да композирам валс за кралица, защо не. И й го изпратих. А тя веднага ми се обади. Ха-ха-ха! Шегувам се. Не знам дори дали го е получила, но дойде зад кулисите на един наш концерт в Блекпул. Тогава ни даваха и по телевизията и каза (преправя си гласа): „Много хубави мелодии свирите.“

Което ми напомня, че в интервю споделяте – правенето на музика е по-добро от секса.

По-точно – че начинът, по който аз правя музика с моя оркестър, е по-добър от секса. Защото ние винаги се гледаме в очите. Достатъчно е да погледна музикантите си и те вече знаят какво искам. Познаваме се от толкова години, помежду ни има синхрон, което е много хубаво чувство, фантастично е – това исках да кажа. Аз дирижирам и виждам усмивките по лицата на всички, защото наистина се чувстват така след всички тези години заедно.

Първата цигулка във вашия оркестър е българка. Как я избрахте?

Креми Минева дойде на прослушване, свири, харесах я и тя все още е част от екипа ми, от 25-30 години.

Как избирате музикантите в оркестъра си?

Интуитивно, със сърцето си. Когато ги видя и чуя, просто си оставям възможността да почувствам дали са окей или не. Случвало се е някой да свири фантастично, но да не ми въздейства. Целият ми живот е базиран на интуицията ми. И заради нея бях на два пъти на ръба на банкрута. Защото не мисля, а действам. Но това има и преимущества.