Португалците казват – докато Порто работи, Лисабон управлява, Брага се моли. Наричат я португалския Рим. Като едно от най-старите населени места в Европа и поради стратегическото си географско положение градът е много богат на история и религия. Тежки барокови католически храмове, в които посетителят може да потъне с часове и да усети силата на католическата църква. Но гордостта на Брага и едно от чудесата на Португалия е църквата на Исус Христос на Голгота от ХІV в. (всъщност на 6-7 км извън града). Пътят до нея се вие из горист хълм с неочаквани параклиси, статуи, фонтани, които са алегории на четиринайсетте спирки на Христос – Via sacra. На върха на хълма се намира величествено, бяло, зигзагообразно, двустранно стълбище с изключително красиви цветни градини.

Коимбра. Университетът е кацнал на върха на един хълм, от който се вижда изключително красива долина с голяма река. Мястото е все така живо и пълно с млади хора, които искат да учат в това престижно място. Библиотеката „Жуанина“ съхранява 200 000 книги от цял свят. Потръпвам – тук времето е спряло. Миризмата на дърво и хартия ме връща векове назад. Стоя кротко и се наслаждавам, докато ме изгонят. Престоят е лимитиран.

Порто. Финалът на пътуването. Вторият по големина град в Португалия и търговски център. Богатата му история е оставила огромно наследство в архитектура, култура, начин на живот. Един северноевропейски град с гранитни крепости, безстрастни тъмни сгради и скрити барокови съкровища. Но също и с южноевропейски дух. Живописен, красив, жив, уютен, домашно приветлив с просторите, опнати току на улицата, ей така направо над главите на минувачите, с малките къщя, в които свободно надничаш отвън. Мястото е кът и всяко пространство се използва максимално. Отминали са славните времена на града, когато е процъфтявала търговията по вода и тук е била основана първата борса. Нейната сграда, строена 134 години, е шедьовър, отразяващ всички промени, настъпили през дългото време на съграждането й. Златната река с накацалите сгради по скатовете около нея са като пъстра детска рисунка. Тя е основна атракция с множество ресторанти с жива музика и дегустация на вино. Оттук води началото си портвайнът – сладкото вино, което се получило съвсем случайно след едно необичайно топло лято, при което гроздето станало много сладко. В най-известното кафене „Маджестик“ съм. Похапвам традиционния сладкиш пастеш да нада и благодаря на съдбата си, че мога да се насладя на дискретната красота на тази изумителна страна.

Следи от племенна организация с търговия и производство сочат, че по тези земи е имало живот най-малко 2000 години пр.н.е. Гърците откриват Португалия за търговия с метали през 5 век пр.н.е. Картаген установява контрол върху земите на Иберийския полуостров, но губи Втората Пуническа война и така римляните се настаняват по тези земи. Те носят със себе си икономически, социален и културен катаклизъм. Основават градове, строят пътища, основополагат държавно управление и правосъдна система. Основната част от местното население били лузитани, затова земите били наречени Лузитания. През I век пр.н.е. Юлий Цезар колонизира днешен Лисабон, Евора и други големи градове. По времето на император Константин се поставя началото на християнската религия. Идва ред на варварските нашествия – вандали, вестготи. През 711 г. маврите от Северна Африка завладяват териториите. Следва Реконкиста (исторически период от 774 години, по време на който северните християнски кралства Кастилия, Навара, Леон, Арагон и Португалия отвоюват обратно южните иберийски земи, управлявани от Арабския халифат) през ХV-ХVІ век. По времето на Великите географски открития Португалия се превръща в колониална сила. Надпреварата с Испания предизвиква непримиримо съперничество и споровете трябва да бъдат отсъждани от папата. Испания никога няма да си прости историческата грешка да се откаже от претенции към земи на изток от Аржентина, територията на днешна Бразилия, която тогава още не била открита и се смятало, че Аржентина е краят на света.