Синтра. Лорд Байрон я описва като входа на рая. Приказка на живо. Магическо място. Красотата му е изумителна. Уникално като атмосфера и преживяване. Наслада в приятна прохлада дори и в знойно лято, сочни гори, меки форми, красив пейзаж, дворци безчет, които могат да предизвикат възторг и у най-смелите архитекти и конструктори. Всички дворци са напълно различни един от друг, сякаш тук са си дали среща най-добрите творци, за да си направят състезание по творческа фантазия.

Паласио Насионал в центъра на Синтра има една от най-красивите зали с азулежи. Те представляват гледжосани декоративни плочки както за външна украса, така и за декорации на стени и подове. Идват с маврите, настаняват се трайно в интериора и екстериора на всички градове в Португалия от толкова дълго време насам, че са се превърнали в национален символ на страната.

Паласио да Пена. Ефектът при първа среща с двореца (но и при всяка следваща) неизменно е „Уау!“. Средновековен манастир е превърнат в дворец. Фантазията на принц Фердинанд Втори граничи с красиво умопомрачение. Сградата по описание е в романтичен стил. Това е доста постно определение. Само който я е видял, ще се съгласи с мен. Среща са си дали всички възможни елементи, цветове, форми и декорации и всякакви архитектурни хрумки някога. Тържество на свободния дух на твореца! 

Куинта да Регалейра е построен в края на ХVІІІ в. Навсякъде другаде не би бил на мястото си. Но в Синтра сградата се вписва съвършено. Той е най-драматичният дворец тук. Готическо-романтично-мануелински стил, красиви фонтани, неочаквани водопади, пищни градини с растения от цял свят: палми, бамбук, магнолии, корк и пр. И като кулминация на всичко – цилиндричната спираловидна стълба за ритуално посрещане. Достоен декор за холивудски фентъзи филм.

Пътуването ме води на север по западния бряг на Португалия. Кабо да Рока е най-западната част на континента.

На път за Коимбра се отбиваме на едно място, което е пример за това как се създават митовете в най-новата история - митът за светицата от Фатима (инкарнация на Дева Мария), която се явява на три овчарчета. Повелява им да следват Христовата вяра. Годината е 1917. Мълвата се разпространява бързо. Мястото постепенно се оформя като свято и с целебна енергия. Пред очите се е ширнал огромен площад, който се намира насред полето. По време на честванията през лятото той събира 70 000 богомолци. На мястото на малкия параклис някога е изграден впечатляващ архитектурен комплекс с катедрала, която съперничи по размер на „Свети Петър“ в Рим. Пилигримите изминават последните 1000 м до статуята на Фатима на колене. Гъмжило от хора. Всеки с мъката си. В пълна тишина. В молитва. Гледката е съкрушителна. Колко много ни е нужно упование, мисля си.