„Докато снимахме финалните сцени, всички плачеха, звукарят излизаше да си бърше носа в паузите между дублите, а останалите от екипа пред монитора на режисьора хлипаха или гледаха покрусени, все едно присъстват на предизвестената смърт на някой свой близък. Наистина е велико преживяване за актьора, когато хората, с които от две години работите и живеете заедно, знаейки как влизаш и излизаш от роля, забравят, че това е само филм, и започнат да съпреживяват заедно с теб като първа, истинска реалност съдбата на героинята ти пред камерата. Такова единение на съмишленици в телевизионен филмов процес е омагьосващо, има метафизична стойност и придава смисъл на професията... Когато сте безусловно заедно, изцяло потопени и отдадени в един кинопроцес, истинската награда за одързостяването да изградиш правдиво и дори нелицеприятно една реалност е безрезервната вяра и съпричастност на зрителите.“

Tова ми разказва Йоана, когато дори доста след като приключи четвърти сезон на сериала „Откраднат живот“, все още говорим за силния финал с евтаназията на нейната героиня Виолета Захариева.

Йоана казва, че не го е гледала, била на важен семеен празник за фамилията Давидови. И след излъчването на серията започнали да й се обаждат, да й пишат съобщения... Колега дори й казал, че с играта си въздейства върху ДНК-то на човека.

А вярно ли е, че си получила много висок хонорар за секс сцената с доцент Захариев? 

По повод публикациите в жълтата преса – чувствам се погнусена и окаляна за пореден път от инсинуациите на мой гръб. Но в конкретния случай само ще споделя, че за Нова година Иван ми пожела да получавам парите, които ми приписват, че съм взела. С чисто сърце мога да кажа, че заплащането на актьорския труд в България не е адекватно в момента, ставките са паднали в пъти, откакто бях дете. Тогава дори мисля, че получавах повече спрямо минималната заплата за страната, отколкото сега, когато съм професионален актьор с 26-годишно CV и не една награда. Всеизвестно е, че една филмова продукция носи пари, когато е успешна. Но в актьорските ми договори никога не са фигурирали клаузи, които да определят актьорското възнаграждение спрямо това с какво творческото ти участие допринася за рейтинга или гледаемостта на филма. Надявам се, като българска актриса, да доживея и този момент.

Пътешествието Виолета Захариева беше за мен среща с чисто нови колеги в киноиндустрията, повечето по-млади от мен. Най-хубавото им качество е, че приемат правенето на кино като акт на отговорност, щедрост и отдаденост – така, както се създава едно семейство. Когато като актьор попаднеш в такъв екип, той винаги се е превръщал в коридор за проява на силно и правдиво послание като възможна реалност. Забелязала съм, че такова постигане на откровение във филмовия процес съдържа вибрация, която го хармонизира с ритъма на природата. Именно затова по време на снимки знаците от своенравното метеорологично време винаги са били вестители за мен – дали сме стъпили на пътя на случването, на пресътворяването на дадената реалност. Така сцената, в която Виолета излиза в количката с Галя, за да е на слънце и трябва да има слънце за снимките, беше планирана в един период от поредица дъждовни и студени дни. И точно в часа по снимачната програма се появи слънце само за 40 минути, докато я заснемем. Беше вълшебно – през една дупка в голям плътен облак ме огряваше лъч и в пълен синхрон се скриваше и явяваше спрямо партитурата ми от реплики и общуването на Виолета със слънцето... Но за да ти се случи нещо толкова зареждащо, преизпълващо и вдъхновяващо, трябва да се озовеш на точното място, в точното време, с точните хора.