Ти кога усети, че е време Виолета Захариева да си тръгне?

Още в края на третия сезон, когато основната история на разменените деца на Генадиев приключи. Все пак Виолета беше основен движещ фактор в нея, беше парче в пъзела от характери, повечето от които още тогава напуснаха полесражението в МБАЛ „Св.Кирил“. Болницата като терен на основните сюжетни линии и случки е много добро вместилище за множество съдби. Виолета е мощен персонаж, който не търпи статуквото и водещият й импулс е да се развива. И когато стана ясно, че от тук нататък Виолета може да живее пълнокръвно единствено в сюжет извън болницата или да завърши с удивителна своята ярка история в „Откраднат живот“, реших, че е време да се разделим с нея.

Йоана се сбогува с екипа на „Откраднат живот“

Ще ми е криво, че няма да работя с тези хора, те вече ми липсват. Процесът Виолета обаче ми даде идея докъде можеш да стигнеш в актьорските си търсения, научи ме да бъда смела и да ориентирам творческата си природа в изследването и разкриването на човешката същност. Работата ми върху нейното изграждане беше потвърждение, че творецът не трябва да изживява себе си като Голямата тайна, а да се отвори към Голямата тайна на Битието. Не всички персонажи ти позволяват да живееш толкова ва банк. Аз обикновено изследвам процеса, интересно ми е защо персонажът, който играя, е станал такъв. Нейните пропуквания, слабости като у всеки човек, които са моите актьорски допускания за личността на Виолета, я направиха реална, възможна жена както в тъмните, така и в светлите й проявления. Тя се превърна в нарицателен образ на днешното време, където можеш да просперираш единствено с цената на обезобразяващи те като човешко същество компромиси. Виолета не е глупава, нито е несъзнателно същество – тя знае и приема правилата на Системата, за да е от печелившите играчи в социума днес. Ако искаш да си успял, цената е да си част от Тъмнината.

Трудно ли ти беше от кучка да се превъплътиш в умираща от рак жена?

Според мен сериозните болести се отключват в човека от някаква личностна, подсъзнателна неудовлетвореност или несъгласие с условията. Когато нещо не е окей дълбоко в теб, когато ти не си окей с някого или нещо в живота си, дори да не си го признаваш на съзнателно ниво, душата ти го знае и страда, а тялото ти реагира... Но ракът все още остава забулен в мистерия. Със своята мощна, неумолима, хамелеонска и изцяло деструктивна за човека сила все по-масово ни покосява...

Болната от рак Виолета Захариева отвори за мен и още една врата, която ме въведе в общността на съвременните рицари на смелостта – онези, които носят званието „онко“, жени и мъже, които не се боят да се сражават със страха, за да го побеждават всеки ден по малко. Истинска човешка мотивация и отговорност като актриса беше поканата да стана патрон и емоционален покровител на каузата за ежегодния благотворителен плувен маратон в Бургас до остров Анастасия, организиран от сдружение „Онкоболни и приятели“. Оттогава заедно се учим да изповядваме религията на съпричастността, чието верую перфектно е формулирано от Йозеф Бейс: „Само ако покажеш раните си, те могат да бъдат излекувани! Ако ги скриеш, никой не може да ги излекува.“ Така Виолета ме въведе в измерението на Споделянето – вдъхновяваща мисия.

Виолета се превърна в архетипен образ за обществото ни. И не е лесна задача за актьора да издържи интензитета на психическата енергия, нужна, за да се изиграе персонаж като нея. Но тя те предизвиква да не се двоумиш да бъдеш наистина краен в проявленията й на екрана, да не се страхуваш, че това може да бъде насложено върху теб като образ, защото работата ти като актьор изисква да бъдеш изцяло верен на една възможна проекция на реален човек от днешна България.

Особен вододел в живота ми е Виолета, маркиран от ярки и странни съвпадения. На Виолета й викаха Вили – обръщението на всички близки към майка ми Велина. Велина Павлова се казва моята вече истинска приятелка, художник на костюмите от втория сезон, която с професионализма си извая до съвършенство облика на Виолета Захариева. Сигурна съм, че получих приза „Модна икона“ 2016, освен за професионалните си постижения, и заради плътното, открояващо и запомнящо се въздействие на външния облик на образа й сред аудиторията на сериала, постигнат чрез стил и естетическо въображение. Виолета се оказа онова разковниче, което мама ми завеща преди 20 години. Тя ми заяви, че ако във време, когато България е в криза, културата е в девалвация и пазарът за актьори намалява до критични нива като предлагане и търсене, аз искам да уча във ВИТИЗ и да ставам актриса, то трябва да стана най-добрата в България. Винаги съм се питала какво се съдържа в дефиницията „най-добрата“. Но мисля, че го почувствах с цялата му стихийна мощ чрез работата си върху Виолета.

Вложи ли в изграждането на ролята личен житейски опит?

Житейският опит колкото помага, толкова и плаши, и затваря. Но Виолета ми предостави възможността да почувствам какво се случва, ако съумееш като актьор да се срещнеш с най-големите си страхове, да се потопиш в най-големите си болки по най-откровения и прост възможен начин. Това се оказа директният портал към другите, в измерение, където сърцата говорят на един език... И тогава актьорството достига до други дълбочини, където вече не става дума за органично убедително изричане и обиграване на драматургията. Осмеляваш се да изкрещиш болката на почти всички хора днес, да бръкнеш в раната толкова дълбоко, че всеки да припознае в изпитанието на Виолета себе си.