Сега щафетата поема Черок, а Диана посвети на „своите“ вълци кратък текст, който публикуваме, защото преживяването й и преживяването ни с тях се превърна в част от този материал, от тази история.

„Когато тичахме с Черок в гората, бях щастлива. За кратко време се почувствах дори и свободна. Екипът на EVA бе на терен, знаех, че са там, но всичко приличаше повече на сън, отколкото на реалност. Сякаш бях изпаднала в състояние на безвремие. Таткото Терес лежеше кротко и ни наблюдаваше. Гледаше как се забавляваме със сина му Черок (който по време на снимките дори си открадна няколко целувки от мен). След сесията Терес отново щеше да ходи на преглед при ветеринар. Бяхме решили да го оставим на спокойствие, но интуицията непрекъснато ме теглеше към него. Величието и спокойствието, които излъчваше, бяха по-силни от мен. Исках да го погаля. Отидох и му казах, че всичко ще бъде наред. За няколко секунди бяхме само двамата. После дойдоха и всички останали – екипът на списанието, стопанинът на вълците Стоян. Дойде и Черок и легна до нас. Така направихме няколко снимки. Малко по-късно, на същия ден вечерта, разбрах, че Терес е поел по пътя към Съзвездието Вълк. 

Моменти като този ме карат да ценя всяка следваща глътка въздух. Усещам колко преходно е всичко. Егото, лицемерието и пошлостта отсъстват при животните и при децата, но не те, а ние сме тези, които можем наистина да въздействаме, да се опитваме да променяме. Ние носим отговорност за промяната, а вселената вижда всяко наше действие или бездействие“.